“С викове на триумф, подигравки и проклинания тълпи от зли хора се канят да се нахвърлят върху своите жертви, когато гъста тъмнина, по-плътна и от нощния мрак, пада върху земята. Тогава дъга, блестяща със слава от Божия трон, се разпростира в небесата и като че ли обгръща всяка група от хора, отдадени на молитва. Разярените тълпи са възпрени внезапно. Заглъхват хулните им крясъци. Обектите на готовата им да погубва ярост са забравени. С лоши предчувствия те гледат към символа на Божия завет и копнеят да бъдат защитени от Неговата всемогъща сияйност... СПД 101.7
Беше среднощ, когато Бог изяви силата си за избавление на народа Си. Изгря слънцето, грееща със силата си. Знамения и чудеса следват бързо едно след друго. Неправедните наблюдават с ужас и удивление гледката, докато праведните гледат с тържествена радост към знаците на избавлението им” (“Великата борба”). СПД 102.1