“Силно земетресение ‘небивало, откакто съществуват човеците, такова земетресение, толкова силно’ (Откр. 16:17,18). Небесния свод се разтваря и затваря. Славата от Божия трон проблясва. Планините се люлеят като тръстика, разлюляна от вятъра, и назъбени скални маси са разпръснати навсякъде... Цялата земя се вълнува и бушува като развълнувано море. Повърхността и е загубила формата си. Основите и като че ли са подкопани. Планински вериги потъват. Населени острови изчезват. Пристанищни градове, превърнали се в огнища на нечестието подобно на Содом, са погълнати от разбеснелите се вълни. Едър град, всеки един тежащ ‘около един талант’, нанася опустошение” (Откр. 16:19,20). СПД 112.7
Гробове се отварят ‘и мнозина от спящите в пръстта... се събуждат, едни за вечен живот, други за срам и вечно презрение’ (Дан. 12:2). Починалите с вяра в третата ангелска вест излизат от гробовете със славословение, за да чуят Божия завет, завет на мир; това са онези, които са пазили Неговия закон. ‘Също и ония, които го прободоха’ (Откр. 1:7). Онези, които се подиграваха и присмиваха на Христовата смъртна агония, както и най-яростните противници на Господната истина и Неговия народ, са възкресени, за да Го видят в славата му и честта, оказана на верните и послушните” (“Великата борба”). СПД 113.1