“Какъв извор на радост беше за учениците да знаят, че имаха такъв небесен Приятел, Който да се застъпва за тях. При видимата възкресение на Христос, всички техни земни представи се промениха. Техните умове по-рано разсъждаваха за небето като за пространство на безкрайната вселена, обитавана от нематериални духове. Сега небето беше свързано с мисълта за Исус, Когото те бяха обичали и почитали повече от всеки друг, с Когото бяха общували и пътували, до Който се бяха докосвали, дори до възкръсналото Му тяло... СПД 119.5
Небето не би могло да бъде за тях вече неопределена, необитаема вселена, изпълнена с неосезаеми духове. Сега те гледаха на него като на техен бъдещ дом, където техният любящ Спасител беше приготвил за тя обиталища” (“Духът на пророчеството”, т.3). СПД 119.6
“Страхът от разглеждането на бъдещето наследство като нещо твърде материално е довело мнозина да дадат преносно значение на ‘настоящите истини’, които ни насърчават да гледаме небето като на наш бъдещ дом. Христос увери учениците си, че Той отива в дома на Отца Си, за да приготви обиталища за тях” (“Великата борба”). СПД 119.7
“В обновената земя изкупените ще отдадат вниманието си на заниманията и удоволствията, които доставяха радост и щастие на Адам и Ева в началото. Животът в Едем ще бъде повторен живот в градини и поля” (“Пророци и царе”). СПД 119.8