“Трябва да се научим да мислим и никога да не забравяме знаменитите сцени на съдбите, които ще се случат в недалечното бъдеще пред нас. Когато картините на Второто Христово пришествие са постоянно в нашето съзнание, когато мислим за деня, в който всичко ще бъде открито пред очите ни, това ще окаже влияние върху нашите характери. Веднъж един брат ме попита: ‘Сестра Вайт, мислиш ли, че Исус Христос ще дойде след 10 години?’ ‘Какво ще е по-различно за теб, ако Той дойде след две, 4 или 10 години?’, го попитах. ‘Мисля, че ще постъпя по друг начин с някои неща, а не както постъпвам днес с тях, ако знаех, че Исус ще дойде след 10 години.’ ‘Какво ще промениш?’, го попитах. ‘Ще продам имота си и ще започна да изследвам Божието слово. Ще се опитам да предупредя хората и да им покажа, че трябва да се приготвят за второто пришествие. Ще се моля на Бога, да ми помогне да съм готов за Неговото идване.’ Тогава казах: ‘Но ако знаеше, че Исус няма да дойде дори и след 20 години, ти би ли живял различно?’ Той отговори: ‘Мисля, че да!’ Колко егоистично беше обяснението, че ще живее по различен начин, ако знаеше, че Исус ще дойде след 10 години. Защо Енох ходеше по Бога 300 години?! Това е поука за нас, че и ние ще трябва да ходим по Бога всеки ден и няма да се намираме в безопасност, ако всекидневно не чакаме и не наблюдаваме” (“Писания на Е. Вайт”). СПД 16.8