“Тези, които поставят под съмнение Божието слово и се съмняват във всичко, към което може да се прояви неверие, ще разберат, че се изисква страшна борба за да проявят вяра, когато трудността дойде. Ще е почти невъзможно да се превъзмогне влиянието, обвързало ума, приучен на неверие, поради което човешката душа се оказва уловена в сатанинска примка, като става все по-слаба да разкъса смъртоносната мрежа, плътно омотана около нея. СПД 28.1
Когато се съмнява, човек повиква сатанинските сили. Единствената надежда за възприелия принципа на неверие е да се остави в ръцете на Спасителя, като дете да предостави желанията и навиците си на Христос и да бъде изведен от тъмнината и въведен в чудната Исусова светлина. Човекът не може със свои сили да се освободи от мрежата на Сатана. Този, който се учи на съмнение и критикарство, укрепва себе си в неверие” (“Писания на Е. Вайт”). СПД 28.2