“‘След това видях друг ангел, който слизаше от небето, имайки голяма власт; и земята се просвети от неговата слава. Той извика със силен глас, казвайки: “Падна, падна великият Вавилон и стана жилище на бесовете, свърталище на всякакъв нечист дух и свърталище на всякаква нечиста и омразна птица; защото всички народи пиха от виното на нейното разпалено блудстване, и земните царе блудстваха с нея, земните търговци се обогатиха от безмерния й разкош”‘ (Откр. 18:1-3). Докато тази вест се разпространява, делото на проповядване на истината отделя истинското от фалшивото и ние, като верни Божии стражи, трябва да се определим на коя страна да застанем. Не бива да се пристрастяваме към материалните неща, най-малко да бъдем завладени от тях, и духовната ни проницателност да бъде замъглена, а трябва да гледаме на онези, които имат истината и носят Господното свидетелство, за да разберем становището на Христовата църква. В това време не бива да бъдем като фарисеите, а да стоим на страна от подобни на тях” (“Писания на Е. Вайт”, 1888 г.). СПД 34.5
“Тези, които бдят и чакат Христовото пришествие, ще станат едно със света, ако посещават места за развлечение и събирания за забавление и удоволствия” (“Писания на Е. Вайт”, 1898 г.). СПД 34.6
“Пред Бога не е редно да се свързваме чрез договори, партньорства и бизнес връзки с хора, които не изповядват нашата вяра” (“Ревю енд Херълд”, 4 август 1904 г.). СПД 34.7
“Ние трябва да се обвързваме с други хора, но само доколкото можем, без да се отричаме от принципите си. Това не означава, че не трябва да участваме в техните дружества и общности, но да им кажем, че възприемаме най-сериозно умереността” (“Умереност”). СПД 34.8