“Нека всеки отдели време за внимателен размисъл и да не бъде като човека в притчата, който започнал да гради, но не могъл да довърши започнатото. Не само преместването трябва да бъде осъществено, но и всичко, което ще произтече от него, трябва да бъде внимателно обмислено и преценено... СПД 50.1
Може да има единици, които ще се заемат с нещо, за което не знаят нищо. Бог не желае това... СПД 50.2
Нека нищо да не бъде извършено необмислено, за да не се допуска излишна жертва да сполети имуществото, породена от ревностни, импулсивни слова, възбуждащи ентусиазъм, неодобрен от Бога. И важна победа, която трябва да бъде спечелена, да бъде загубена поради липса на разумна умереност, целенасочено размишление, здрави принципи и цели” (Написано на 22 декември 1893 г. в отговорна писмо от ръководен служител в Батъл Крийк, който информирал Е. Вайт, че в отговор на нейните настоявания “между 100 и 200” души са се подготвили да напуснат града, отивайки в провинцията толкова бързо, колкото е било възможно) (“Избрани вести”, т.2) СПД 50.3