“Фанатизъм, изопачена радост, лъжливо говорене на езици и шумни музикални изпълнения са били считани за дарове от Бога, дадени на църквата му. Някои бяха заблудени в това отношение. Техните плодове не са полезни. ‘Ще ги познаете по плодовете!’ Фанатизмът и еуфорията са били считани за специално доказателство за вяра. Някои не са задоволени от събирането, ако не са прекарали времето си там щастливо, изпълнени със силови усещания. Те постоянстват в това и достигат да възбуда на чувствата. Но влиянието от така прекараното време не е благотворно. Когато щастливия полет на чувствата престои, те се чувстват по-лошо, отколкото преди събранието, защото щастието им не произтича от правилен източник. СПД 66.2
Най-полезните събирания за духовния напредък са онези, които се характеризират със сериозност и дълбоко себеизпитване на сърцето, като всеки желае ревностно да се себеизпита, и с голяма скромност да се учи от Христос” (“Свидетелства”, т.1). СПД 66.3