“Погледнете на Него.”
Най-доброто и най-великото на небето
“И името Му ще бъде Чудесен, Съветник, Бог могъщ, Отец на вечността, Княз на мира” (Исая 9:6). ВЪ 34.3
В лицето на изпратения от Бога Учител Небето даде на човеците най-доброто и най-великото, което притежаваше. Този, Който присъстваше на съветите на Всевишния, Който обитаваше в най-вътрешното светилище на Вечния, бе избраният да разкрие лично на човечеството познанието за Бога. ВЪ 34.4
Съвършеният идеал
Чрез Христос е предаден всеки лъч Божествена виделина, прониквал някога в нашия паднал свят. През вековете чрез Него мъжете изявяваха Божието слово на човека. От Него са всички превъзходства, разкрити чрез най-великите и най-благородните души на света. Чистотата и добродушието на Йосиф, вярата и кротостта на дълготърпеливия Мойсей, твърдостта на Елисей, благородната праведност и твърдост на Даниил, пламенността и себепожертвувателността на Павел, умствените и духовните сили проявени от тези мъже, както и от всички останали, живели на земята, са били само проблясъци от сиянието на Неговата слава. В Христос бе намерен съвършеният идеал. ВЪ 34.5
За да разкрие този идеал като единствен истински образец за постигане; за да покаже какъв би могъл да стане всеки човек и какво биха могли да станат всички, които Го приемат, чрез обитаването на Божественото у човека — ето за това дойде Христос на света. Той дойде да покаже как трябва да се обучават, за да станат подобни на Божиите синове, на земята да практикуват небесните принципи и да живеят небесния живот. ВЪ 34.6
Резултати от фалшивите учения
Бог даде най-големия Си дар, за да посрещне най-голямата човешка нужда. Светлината се яви, когато светът тънеше в най-дълбоката тъмнина. Чрез фалшиви учения умовете на хората бяха дълго време отдалечени от Бога. В преобладаващите системи на образование Божественото откровение бе заместено от човешки философии. Вместо дадения от Небето образец на истината, хората бяха възприели собствено измислен образец. Те се отклониха от светлината на живота, за да вървят в искрите на запаления от тях огън. ВЪ 35.1
Измамна реалност
Като се отделиха от Бога, разчитаха само на човешка сила, но тяхната сила беше само слабост. Те не бяха в състояние да достигнат дори и поставения от самите тях образец. Нуждата на истинска добродетел бе запълнена с външен изглед и изповедание. Подобието заместваше действителността. ВЪ 35.2
От време на време се издигаха учители, които насочваха умовете на хората към Източника на истината. Те изясняваха верните принципи и животът на много от тях свидетелстваше за силата им. Тези усилия обаче не оставяха трайно впечатление. Действието на злото се задържаше малко само за известно време и пак поемаше безпрепятствено своя път надолу. Реформаторите бяха като светлини, които блестяха в мрака, но не можеха да го разпръснат. “...човеците обикнаха тъмнината повече от светлината” (Йоан 3:19). ВЪ 35.3
Формализъм и материализъм
Когато Христос дойде на земята, човечеството като че ли бе достигнало своята най-низка точка. Бяха подкопани самите основи на обществото. Животът бе станал фалшив и изкуствен. Лишените от силата на Божието слово евреи, даваха на света предания и тълкувания, които затъпяваха ума и умъртвяваха душата. Божието поклонение “в Дух и в истина” бе заменено с прославянето на човеци, в един безкраен кръг от наредени от хора церемонии. Всички религиозни системи по целия свят губеха влияние над ума и душата. Отвратени от басните и лъжите и мъчейки се да заглушат мислите, хората се обръщаха към неверието и материализма. Изключвайки вечността от пресмятанията си, живееха за настоящето. ВЪ 35.4
Незачитане на човешките права
Като престанаха да признават Божеството, престанаха да ценят и човека. Истина, чест, справедливост, доверие, състрадание — се оттеглиха от земята. Безмилостна алчност и всепоглъщащата амбиция родиха едно всеобщо недоверие. Понятието за дълг, за задълженията на силните към слабите, за човешкото достойнство и човешките права бе захвърлено настрана като някой сън или измислица. На обикновения народ се гледаше като на товарни животни или като на инструменти и стъпала за задоволяване на амбицията. Богатството и властта, удобството и себеугаждането се търсеха като най-ценното благо. Физическо израждане, умствено вцепенение, духовна смърт характеризираха времето. ВЪ 35.5
Фалшива представа за Бога, злото — необуздавано
Лошите човешки страсти и намерения пропъдиха Бога от умовете им, а със забравянето на Бога те станаха още по-склонни към злото. Сърцето, което обичаше греха, приписваше на Бога човешки качества и това схващане усилваше греха още повече. Разположени към себеугаждане, хората смятаха, че и Бог е като тях — Същество, чиято цел е себепрославяне и изискванията Му са подчинени да служат за собственото Му удоволствие; Същество, Което издигаше или унижаваше човеците според това, дали те подпомагат или пречат на Неговите себелюбиви намерения. По-нисшите класи смятаха, че върховното Същество не се различава с нищо от техните подтисници, освен с това, че ги превишава по сила. На тези идеи бе изградена всяка религия. Всяка от тях представляваше система от изисквания. За да си осигурят благоволението на Божеството за свои собствени цели поклонниците се опитваха да го умилостивят чрез разни дарове и церемонии. Такава религия нямаща власт над сърцето или съвестта, не би могла да бъде нищо друго освен верига от форми, от които хората се отегчаваха и копнееха да се освободят, ако не бяха придобивките, що тя предлагаше. Така злото, след като не се обуздаваше, растеше и ставаше по-силно и по-силно, докато преценката им и желанието за добро намаляваше. Хората изгубиха Божия образ и получиха отпечатъка на демонската сила, която ги контролираше. Целият свят се превръщаше в помийна яма на поквара. ВЪ 35.6
Силата на новия живот
За човешкия род оставаше само една надежда — да се хвърли нов квас в тази смес от противоречиви и покваряващи елементи; да му се даде сила за нов живот; да се възстанови в света познанието за Бога. ВЪ 36.1
Христос дойде да възстанови това познание, дойде да отстрани фалшивото учение, чрез което претендиращите, че познаваха Бога Го бяха представили погрешно. Дойде да изяви естеството на Своя закон и да открие в собствения Си характер красотата на светостта. ВЪ 36.2
С любовта, която е от вечността
Христос дойде на света преизпълнен с любов, натрупана от вечността. Той освободи Божия закон от изискванията, които го бяха обременили и показа, че е закон на любовта, израз на Божествената доброта. Показа също, че в изпълнението на неговите принципи се крие щастието на човечеството и заедно с това стабилността — самата основа и скелетът на човешкото общество. ВЪ 36.3
Божият закон не само не съдържа произволни изисквания, но е даден да служи на хората като ограда, като щит. Всеки, който приема неговите принципи, бива запазен от злото. Верността към Бога включва вярност и към човека. Така законът запазва правата, индивидуалността на всяко човешко същество. Той възпира високопоставените хора да не угнетяват по-низшестоящите, а подчинените — да не проявяват непокорство. Осигурява благополучието на човека както в този свят, така и за бъдещия. За послушните е залог за вечен живот, защото изразява вечните принципи. ВЪ 36.4
Изявяване на истинските принципи
Христос дойде да изяви стойността на Божествените принципи като разкри силата им за възстановяването на човечеството. Дойде да научи хората как да развиват и прилагат тези принципи. ВЪ 36.5
Простота
За хората от древността стойността на нещата се определяше от външния им вид. Силата на религията бе намаляла, за това пък се бе увеличило нейното външно великолепие. Учителите на онова време се стараеха да внушат респект чрез външен показ и изяви. Животът на Исус представляваше забележителен контраст с това. Той показваше безполезността на неща, които хората смятаха за житейски важни. Роден в скромната обстановка на прост селски дом, със селска храна, занимаващ се със занаятчийство, водещ уединен живот, уеднаквил Себе Си с неизвестните труженици на света — в тези условия Исус следваше Божествения план на възпитание. Той не търсеше училищата на онова време, които величаеха нищожните, а подценяваха великите неща. Възпитанието Си придоби направо от определените от Небето източници, от полезния труд, от изучаването на Писанията и природата и от натрупания житейски опит — Божиите учебници, пълни с поучения за всички, които отиват при тях с прилежни ръце, отворени очи и разбиращо сърце. ВЪ 36.6
“А детенцето растеше, крепнеше и се изпълваше с мъдрост; и Божията благодат бе на Него” (Лука 2:40). ВЪ 37.1
Така подготвен се посвети на своята мисия, като във всеки момент от Своя контакт с хората им влияеше за благословение — сила, непозната за света, която ги преобразяваше. ВЪ 37.2
Съчувствие
Който се опитва да преобрази човечеството, трябва да го разбира. Хората могат да бъдат достигнати и издигнати само чрез съчувствие, вяра и любов. По отношение на това Христос се разкрива като най-великия Учител. Единствен Той от всички, живели някога на земята, разбира съвършено човешката душа. ВЪ 37.3
“Защото нямаме такъв първосвещеник” — велик учител, тъй като свещениците бяха учители - “Който да не може да състрадава с нас в нашите немощи, а имаме Един, Който е бил във всичко изкушен като нас, но пак без грях” (Евр. 4:15). ВЪ 37.4
“Пострада, бидейки изкушен”; онова, което учеше, Той го и живееше
“Понеже в това, дето и сам той пострада като изкушен, може и на изкушаваните да помага” (Евр. 2:18). ВЪ 37.5
Единствено Христос е изпитал скърбите и съблазните, които сполетяват човешките същества. Никой друг, роден от жена, не е бил нападан така яростно от примамките. Никога никой не е носил толкова тежкия товар на греха и болките на света. Никой друг не е имал такова дълбоко и нежно съчувствие. Съучастник в преживяванията на човечеството, можеше не само да съчувства на всеки отруден, изкушаван и борещ се човек, но и да изживява всичко това заедно с него. ВЪ 37.6
Онова, което учеше, Той го и живееше. “Защото ви дадох пример, казва на учениците Си, да правите и вие, както Аз направих на вас”. “...Аз опазих заповедите на Отца Си...” (Йоан 13:15; 15:10). Така думите на Христос намираха съвършена илюстрация и поддръжка в делата от живота Му. И нещо повече, в учението си изявяваше Себе Си. Думите му изразяваха не само преживяванията, но собствения Му характер. Не само учеше истината, но Самият бе истината. Точно това придаваше сила на учението Му. ВЪ 37.7
Сила да печели сърца
Христос беше верен изобличител. Никога не е живял друг човек, който така силно да е мразил злото; никой друг не го е осъждал така безстрашно. Самото Му присъствие представляваше упрек за всяко неистинско и долно дело. В светлината на Неговата чистота хората се виждаха нечисти, а намеренията на живота им — недостойни и фалшиви. И все пак Той ги привличаше. Творецът разбираше стойността на човечеството. Осъждаше злото като враг на онези, които искаше да благослови и спаси. Във всяко човешко същество, колкото и паднало да бе то, виждаше един син на Бога, един, който би могъл да спечели отново привилегията да се свърже с Бога. ВЪ 37.8
“Понеже Бог не е пратил Сина на света да съди света, но за да бъде светът спасен чрез Него” (Йоан 3:17). Когато наблюдаваше хората в техните страдания и деградация, Христос съзираше основание за надежда там, където изглеждаше, че има само отчаяние и гибел. Където се усещаше нужда, там виждаше случай за подпомагане. Посрещаше падналите в изкушения, победените и изгубените души не с обвинение, но с благословение. ВЪ 38.1
Поздравът на блаженствата
Блаженствата бяха Неговите приветствия до цялото човешко семейство. Гледайки голямото множество, събрало се да чуе Неговата планинска проповед, Той като че ли забрави за момент, че не е на небето и употреби обичайния поздрав от света на светлината. Благословенията се изляха от устните Му както вода избликва от някой дълго запечатан извор. ВЪ 38.2
Отдръпвайки се от амбициозните, самодоволните любимци на този свят Той заяви, че са блажени онези, които въпреки голямата си нужда, биха приели Неговата светлина и любов. Протягаше ръцете Си на нисшите духом, на скърбящите и преследваните и ги канеше: “Дойдете при Мене... и Аз ще ви успокоя” (Матей 11:28). ВЪ 38.3
Разбиране на човешките възможности
Във всяко човешко същество Исус съзираше безкрайни възможности. Той възприемаше хората такива, каквито можеха да бъдат, преобразени от Неговата благодат — в “благоволението на Господа нашия Бог” (Пс. 90:17). Гледаше ги с надежда и им вдъхваше надежда. Посрещаше ги с доверие и им вдъхваше доверие. Като откриваше в Себе Си истинския идеал за човека, пробуждаше желание и вяра за неговото постигане. В Неговото присъствие хората съзнаваха, че колкото и презрени и паднали да са, все пак са хора и в тях се пораждаше силен копнеж да се окажат достойни за Неговата оценка. Той пробуждаше нови импулси в много сърца, които изглеждаха мъртви за всяко свято нещо. На отчаяните откриваше възможност за нов живот. ВЪ 38.4
Христос привърза човеците към сърцето Си с връзки на любов и преданост; със същите връзки ги привързва и към техните ближни. При Него любовта е живот, а животът — служба. “Даром сте приели, даром давайте” (Матей 10:8). ВЪ 38.5
В тайното място на силата
Христос не се пожертва за човечеството само на кръста. Като “обикаляше да прави благодеяния” (Деян. 10:38), Той всекидневно изливаше към другите от Своя живот. Само по един начин можеше да се поддържа такъв живот: Исус живееше в зависимост от Бога и общуваше с Него. В тайното място на Всевишния, под сянката на Всемогъщия от време на време хора отиват, за да станат по-добри; престояват там за известно време и резултатът се проявява в благородни дела. По-късно обаче вярата им отпада, връзката им с Бога се прекъсва и делата им се похабяват. Но Исус водеше живот на постоянно доверие, поддържан чрез постоянно общуване и службата Му за небето и земята беше без грешка или колебание. ВЪ 38.6
Като човек се молеше пред трона на Бога, докато човешкото Му естество приемеше небесния поток на силата, свързващ човечеството с Божеството. Като получаваше живот от Бога, предаваше живот на хората. ВЪ 39.1
Цел на Неговите учения
“Никога човек не е говорил така, както Тоя Човек” (Йоан 7:46). Това би било вярно дори ако Христос поучаваше само във физическата и умствената област, или пък единствено по въпроси от теорията и мисленето. Той би могъл да отключи тайни, в чието проникване биха били необходими цели векове на труд и изследване. Би могъл да даде разни идеи в областта на научните дисциплини, които биха доставили храна за мисълта и биха дали подтик към изобретателност до края на вековете. Но не направи това. Не каза нищо, което би задоволило любопитството или би подбудило себелюбива амбиция. Не се занимаваше с отвлечени теории, но с нужното за развитието на характера; с онова, което би задълбочило способността на човека да познава Бога и би увеличило силата му да върши добро. Той говореше за истините, свързани с поведението на човека и го сливат с вечността. ВЪ 39.2
Вместо да насочва хората към изучаване на човешките теории за Бога, за Неговото слово или за Неговите дела, Той ги учеше да Го наблюдават разкрит чрез Своите дела и думи и чрез Своето провидение. Довеждаше умовете им в контакт с ума на Вечния. ВЪ 39.3
За всички хора и за всички векове
Хората “се учудваха на учението Му, защото Неговото Слово беше с власт” (Лука 4:32). Никога преди това не е говорил някой с такава сила да събужда мисълта, да запалва стремежа към възвишеното и да съживява всяка способност на тялото, ума и душата. ВЪ 39.4
Христовото учение, също както Неговата любов, обхвана света. Няма обстоятелство в живота, нито криза в човешката опитност, които да не са предвидени там и за които принципите Му да не съдържат урок. Той е Князът на учителите, Неговите слова ще служат за пътеводител на съработниците му до края на времето. ВЪ 39.5
За Него сегашното и бъдещето, близкото и далечното бяха едно. Той имаше предвид нуждите на цялото човечество. Пред внимателното Му око бяха открити всички сцени на човешко усилие и постижения, на изкушения и борби, на смущение и опасност. Познати Му бяха всички сърца, всички домове, всички удоволствия, радости и стремежи. ВЪ 39.6
Той говореше не само за, но и на цялото човечество. Изговаряше Своята вест на малкото дете в радостното утро на неговия живот; на жадното, неспокойно сърце на младежа; на хората в разцвета на годините им, които носеха товара на отговорности и грижи; на възрастните в тяхната слабост и умора — на всяка рожба на човечеството във всяка страна и във всеки век. ВЪ 39.7
Истинската цена на живота
В своето учение Христос обхваща както преходните, така и вечните неща — видимите в тяхното отношение към невидимите, преходните случки на всекидневния живот и сериозните тържествени въпроси на бъдещия живот. ВЪ 39.8
Той поставяше нещата от този живот в тяхното истинско отношение към тези, които са от вечен интерес; но не подценяваше нито игнорираше тяхната важност. Учеше, че небето и земята са свързани в едно, и че познаването на Божествената истина прави човека по-добре приготвен да изпълнява ежедневните си житейски задължения. ВЪ 39.9
За Него всяко нещо си имаше цел. Игрите на детето, трудът на възрастния, удоволствията, грижите и болките на живота — всичко това бяха средства за постигане на една цел: познаването на Бога за да бъде издигнато човечеството. ВЪ 40.1
“Бог с нас”
От устните Му Божието слово влизаше в човешките сърца с нова сила и с ново значение и ни ставаше близко. Чрез Неговото учение нещата на сътворението се откриваха в нова светлина. Върху лицето на природата наново почиваха проблясъци от светлината, която грехът бе помрачил. Във всички факти и преживявания в живота се разкриваха Божествени уроци и възможности за общуване. Бог пак обитаваше на земята; човешките сърца чувстваха Неговото присъствие; светът бе обгърнат от Неговата любов. Небето слезе при хората. Човешките сърца виждаха в Христос Този, Който им бе разкрил науката на вечността - “Емануил, Бог с нас”. ВЪ 40.2
“Първият и последният”
В Учителя, изпратен от Бога, всяко истинско дело на възпитание намира своя център. За това дело днес, както и за основаното преди деветнадесет века, Спасителят говори със следните думи: ВЪ 40.3
“Аз съм първият и последният, и живият”.
“Аз съм Алфа и Омега, началото и краят” (Откр. 1:17; 21:6). ВЪ 40.4
В присъствието на такъв Учител, на такъв случай за Божествено възпитание не е ли повече от глупост да се търси възпитание далеч от Него — да се търси мъдрост вън от Мъдростта? Да се претендира за истина, а да се отхвърля истината; да се търси просвещение далеч от Светлината и съществувание далеч от Живота; да се изостави Изворът на живата вода и да се изсичат пропукани водоеми, които не могат да държат вода? ВЪ 40.5
Ето, Той все още кани: “Ако е някой жаден, нека дойде при Мене и да пие. Ако някой вярва в Мене, реки от жива вода ще потекат от утробата му, както рече Писанието”. “Водата, която ще му дам, ще стане в него извор на вода, която извира за вечен живот” (Йоан 7:37, 38; 4:14). ВЪ 40.6