“...Които с вяра побеждаваха царства, раздаваха правда... от болести ставаха силни във на война...”
Вярно изображение
Като средство за възпитание никоя част на Библията не е по-ценна от биографиите в нея. Те се различават от други биографии с това, че са житейски верни. Невъзможно е за ограничения ум да тълкува правилно във всички неща действията на другиго. Само Този, Който чете сърцето и вижда тайните пружини на всяка подбуда и действие, може да обрисува абсолютно вярно характера или да даде истинска картина на един човешки живот. Такова точно описание на живота или характера можем да намерим само в Божието слово. ВЪ 73.1
Никоя истина не е така ясно изложена в Библията, както истината, че нашите действия са резултат на това, което сме. До голяма степен житейският опит е плод на собствените ни мисли и дела. ВЪ 73.2
Отплата
“...Проклетия не постига без причина” (Пр. 26:2). ВЪ 73.3
“Кажете на праведника, че ще му бъде добре...”, а на беззаконника: ‘Горко на беззаконника!’ Защото въздаянията му ще бъдат делата на ръцете му” (Исая 3:10,11). ВЪ 73.4
“Слушай, земьо: Ето, Аз ще докарам зло върху тия люде, дори плода на помислите им” (Еремия 6:19). ВЪ 73.5
Страшна е тази истина и трябва да се запечати дълбоко. Всяко дело се връща обратно върху извършителя му. Няма човешко същество, което да не може да види в постигналата го в живота му проклетия плода на посятото от него. Но дори и в такъв случай ние пак не сме оставени без надежда. ВЪ 73.6
Опитността на Яков
За да се сдобие с първородството, което и без това бе негово според Божието обещание, Яков прибягна до измама и като последствие — пожъна жетвата на братовата си омраза. В продължение на двадесет години изгнаничество той бе онеправдан и измамван и накрая бе принуден да потърси спасение в бягство. Но пожъна и втора жетва, тъй като лошите му черти се проявиха и в синовете му — съвсем вярна картина на отплатата в човешкия живот. ВЪ 73.7
Но Бог казва: “Защото няма да се съдя с човеците вечно, нито ще бъда винаги гневен; понеже тогаз биха примрели пред Мене духът и душите, които Съм направил. Поради беззаконното му лакомство се разгневих и го поразих, отвърнах лицето Си и се разгневих; но той упорито последва пътя на сърцето си. Видях пътищата му и ще го изцеля; още ще го водя, и пак ще утеша него и наскърбените му... Мир, мир на далечния и близкия. И ще го изцеля” (Исая 57:16-19).N ВЪ 73.8
Печалба чрез загуба
Яков не се остави да бъде сломен от скръб. Той се бе покаял, опитал се бе да направи умилостивение за неправдата към брат си. И когато гневът на Исав го заплаши със смърт, потърси помощ от Бога. “Бори се с ангела и преодоля. С плач и молба към него”. “И благослови го там” (Осия 12:4; Бит. 32:29). Чрез силата на Неговата мощ опростеният застана не вече като противящ се, а като княз Божи. Спечели не просто избавление от разгневения си брат, а от себе си. Силата на злото в неговото естество бе сломена; характерът му бе преобразен. ВЪ 73.9
В навечерието на живота му стана светло. Оглеждайки историята на своя живот, Яков призна, че Божията сила го е поддържала - “...Бог, Който ме е пасъл през целия ми живот до тоя ден; ангелът, който ме избавя от всяко зло...” (Бит. 48:15,16). ВЪ 73.10
Същата опитност се повтори и в историята на Якововите синове — грехът донесе отплата, а покаянието — плод на праведен живот. ВЪ 74.1
Бог не анулира Своите закони. Не действа против тях. Не разваля направеното от греха. Но преобразява. Чрез благодатта Му проклятието се превръща на благословение. ВЪ 74.2
Левитите
От синовете на Якова Леви беше най-жестокият и отмъстителен, един от двамата, виновни за предателското избиване на сихемците. Характерните черти на Леви, отразили се и на потомците му, докараха над тях Божията присъда: “Ще ги разделя в Якова и ще ги разпръсна в Израиля” (Бит. 49:7). Но тяхното покаяние доведе до реформация и чрез верността им към Бога по време на отстъпничеството на другите племена проклятието се превърна в най-висока почест. ВЪ 74.3
Проклятието, превърнато в почест
“В онова време Господ отдели Левиевото племе да носи ковчега за плочите на Господния завет, да стои пред Господа, за да Му слугува и да благославя с името Му, както прави до днес”. “Заветът Ми беше с него за живот и за мир, които и му дадох заради страха, с който Ми се боеше и се страхуваше от името Ми... Ходеше с Мене в мир и правота и отвърна мнозина от беззаконие” (Втор. 10:8; Малахия 2:5,6). ВЪ 74.4
Левитите бяха назначени за служители в светилището, затова и не получиха нищо от земята. Живееха общо в отделни градове и се поддържаха от десятъците, (дарбите) и приношенията, посветени на службата пред Господа. Те бяха учителите на народа, гости на всички празненства и навсякъде почитани като служители и представители на Бога. На целия народ бе дадена заповедта: “Внимавай на себе си да не пренебрегваш левитина до тогаз, до когато живееш на земята си”. “...левийците нямат дял или наследство между братята си; Господ им е наследство, според както Господ твоят Бог им се обеща” (Втор. 12:19; 10:9). ВЪ 74.5
Докладът на съгледателите
Истината, че каквито са мислите в душата на човека, такъв е и той (по Пр. 23:7), намира илюстрация в още една опитност на Израил. Съгледателите докладваха, след като се върнаха от разглеждането на земята на границите на Ханаан. Красотата и плодородието на земята се изгубиха от погледа им поради страха от явилите се трудности за превземането й. Градовете, оградени със стени до небето, войниците — като великани, и железните колесници разклатиха вярата им. Изключвайки Бога от пресмятанията си, множеството повтори заключението на невярващите съгледатели: “Не можем да излезем против ония люде, защото са по-силни от нас” (Числа 13:31). И думите им се оказаха верни. Не бяха в състояние да отидат против “ония люде” и затова измряха из пустинята. ВЪ 74.6
Чрез вяра към победа
Двама обаче от дванадесетте съгледатели разсъждаваха другояче. “Можем да я превземем” (Числа 13:30), настояваха те, като поставяха Божието обещание над всякакви великани, защитени със стени градове или железни колесници. Тези техни думи бяха верни за тях. Макар да споделиха със своите братя четиридесетгодишното скитане из пустинята, Халев и Исус Навин влязоха в обещаната земя. Все още така смел, както, когато потегли с Израйлевото войнство от Египет, Халев поиска и получи като свой дял крепостта на исполините. Той изгони от там ханаанците със силата на Господа. Лозята и маслиновите гори, където бяха стъпили нозете му, станаха негово притежание. Страхливците и бунтовниците загинаха в пустинята, но мъжете на вярата ядоха от гроздето на Есхол. ВЪ 74.7
Подхранване само на един грях
Никоя друга истина Библията не излага по-ясно от опасността, в която изпада човекът дори и при едно-едничко отклонение от правото, опасност, която застрашава не само злосторника, но и всички ония, които попадат под неговото влияние. Примерът упражнява удивителна сила и насочена към лошата страна на нашето естество, тя става почти непреодолима. ВЪ 75.1
Хора-примамки към изкушение
Най-силната крепост на порока в нашия свят не е нечестивият живот на отхвърления грешник или на деградиралия изверг; а на изглеждащия иначе добродетелен живот, почтен и благороден, обаче подхранващ някой грях, отдаден на някой порок. Такъв пример е най-пагубен и подвеждащ към грях за душата, която тайно се бори в себе си против някое голямо изкушение и стои треперещ на самия край на пропастта. Онзи, който е надарен с верни разбирания за живота, истината и честта и въпреки това нарушава една от заповедите на Божия свят закон, е превърнал благородните си дарби на водещи към грях примамки. Гении, таланти, отношения на симпатии, та даже и благотворителни дела могат по този начин да служат на Сатана като примамки за увличане на души в гибел. ВЪ 75.2
Ето защо Бог е дал толкова много примери, показващи какви са резултатите дори и от една грешна постъпка. От печалната история за греха, докарал “смъртта в света и всички други нещастия, както и изгубването на Едем”, до доклада за онзи, който заради тридесет сребърника продаде Господа на славата, Библията изобилства с примери, издигнати като предупредителни сигнали по пътищата далеч от пътя на живота. ВЪ 75.3
Съществува също и предупреждение, отбелязващо последиците, които следват дори от едно-единствено поддаване на човешка слабост и заблуда, плод на пускане от вярата. ВЪ 75.4
Един-единствен неуспех на вярата, загуба за Илия
Само веднъж отслабна вярата на Илия и той прекрати доживотната си служба. Тежък беше товарът, който носеше заради Израил; вярно бе предупреждавал против идолопоклонството на народа; и дълбока бе загрижеността му, когато цели три и половина гладни години очакваше да види признак на покаяние. На планината Кармил бе сам пред Бога. Идолопоклонството бе сломено чрез силата на вярата и благодатният дъжд свидетелстваше за потоците благословения, готови да се излеят над Израил. Но тогава, в своята умора и слабост, той побягна от заплахите на Езавел и останал сам в пустинята, се помоли да умре. Вярата му бе отслабнала. Не биваше да продължи делото, което бе започнал. Бог му поръча да помаже другиго за пророк вместо него. ВЪ 75.5
Но Бог имаше предвид сърдечната служба на Своя слуга. Илия не трябваше да загине обезсърчен и усамотен в пустинята. Нито пък да слезе в гроба, а щеше да се възнесе с Божии ангели в присъствието на Неговата слава. ВЪ 75.6
Посочените биографии изявяват истината, която един ден всеки човек ще разбере — че грехът докарва само срам и загуба; че неверието е падение; че вярата изправя каещия се човек и му дава правото да участва в наследството на Божиите синове. ВЪ 76.1
Дисциплина
Всички, които в тоя свят служат вярно на Бога и на ближните си, се подготвят за тази служба в училището на скръбта. Колкото по-голяма е поверената отговорност и по-висока службата, толкова по-тежък е изпитът и по-строга — дисциплината. ВЪ 76.2
Разгледайте опитността на Йосиф и Мойсей, на Даниил и Давид. Сравнете ранната история на Давид с тази на Соломон, и после разгледайте последствията. ВЪ 76.3
Давид
В младостта си Давид беше в близки отношения със Саул. Неговият престой в двореца, както и връзката му с царския дом, му дадоха възможност да вникне в грижите, скърбите и трудностите, които се крият под блясъка на царското великолепие. Той видя, че човешката слава е невъзможно да даде мир на душата и затова с облекчение и радост се завръщаше от царския двор при овчарските кошари и стадата. ВЪ 76.4
Обучение за престола
Когато завистта на Саул го прогони в пустинята, откъснат от всяка човешка подкрепа, Давид се научи да се обляга повече на Бога. Несигурността и безпокойствието на живота в пустинята, непрестанно дебнещата го опасност, необходимостта от чести бягства, характерът на мъжете, присъединили се към него — “всички, които бяха в утеснение, и всички длъжници, и всички огорчени...” (1 Царе 22:2), — всичко това допринесе за най-строго себедисциплиниране. Този опит събуди и разви у него способността да се справя с хората, да съчувства на потиснатите и да мрази неправдата. През дългите години на чакане и опасност Давид се научи да намира в Бога утеха и подкрепа, своя живот. Той разбра, че само с Божията сила може да се издигне до престола и само с Неговия съвет може да управлява мъдро. Благодарение на обучението, което получи в училището на трудностите и скръбта, за Давид можеше да се отбележи в летописите, че “съдеше всичките си люде и им раздаваше правда” (2 Царе 8:15) въпреки петното от неговия голям грях. ВЪ 76.5
Соломон
На Соломон липсваше дисциплината от ранния духовен опит на Давид. По обстановка, характер и условия за живот той като че бе привилегирован повече от всички други. Благороден в своята младост, благороден в своята възмъжалост, възлюбен от Бога, Соломон се навлезе в едно царуване, обещаващо благоденствие и слава. Народите се учудваха на знанието и прозорливостта на мъжа, чиято мъдрост бе дадена от Бога. Но породената от благополучието гордост го отдели от Бога. Докато преди намираше радост в общуването с Него, сега започна да намира наслада само в удовлетворяването на чувствата си. За тези свои преживявания той говори: ВЪ 76.6
Гордост поради благоденствие
“Направих си големи работи; съградих си къщи; насадих си лозя; направих си градини и садове...; придобих слуги и слугини...; събрах си и сребро, и злато и особените скъпоценности на царете и на областите; набавих си певци и певици и насладите на човешките чада — наложници твърде много. Така станах велик и уголемих се повече от всички, които са били преди мене в Ерусалим... което пожелаеха очите ми, нищо не им отрекох; не спрях сърцето си от никаква веселба, защото сърцето ми се радваше във всичките ми трудове... Тогава разгледах всичките дела, които бяха извършили ръцете ми, и труда, в който бях се трудил. И ето, всичко беше суета и гонене на вятър и нямаше полза под слънцето. И обърнах се да разгледам мъдростта и лудостта, и безумието. Защото що може да стори човек, който е дошъл подир царя, относно това, което е вече сторено?” (Екл. 2:4-12). ВЪ 77.1
Незадоволен
“Затова намразих живота... Намразих още и всичкия си труд, в който съм се трудил под слънцето...” (Екл. 2:17,18). ВЪ 77.2
От своя горчив опит Соломон научи празнотата на живота, който търси най-висшето благо в земните неща. Той издигна олтари на езически богове само за да констатира колко напразни са техните обещания за успокояване на душата. ВЪ 77.3
Късно връщане
В по-късните години на живота си, отвръщайки се уморен и жаден от земните пропукани водоеми, Соломон се върна да пие от извора на живота. По Божие вдъхновение той записа историята на своите прахосани години, с техните предупредителни поуки, за да послужат като урок на следващите поколения. И така, въпреки че посятото от него семе сред народа бе дало лоша жетва, животът му не бе напълно провален, защото дисциплината на страданията все пак извърши своето дело в него. ВЪ 77.4
Но при такова красиво зазоряване, колко славен би бил денят на неговия живот, ако бе научил още от младостта си урока, на който страданията са научили други! ВЪ 77.5
Божии свидетели
За онези, които любят Бога и “са призовани според Неговото намерение” (Римл. 8:28), биографиите в Библията съдържат много по-ценни поуки, извлечени от службата на страданията. “Затова вие сте Ми свидетели, казва Господ, че Аз съм Бог” (Исая 43:12), свидетели, че Той е добър, и то добър във висша степен. “...станахме показ на света, на ангели и на човеци” (1 Кор. 4:9). ВЪ 77.6
Обвинения от страна на Сатана
Несебелюбието — принципът на Божието царство, е омразен на Сатана, защото отрича самото му съществуване. Още от началото на великата борба той се опитва да докаже, че Божиите принципи на действие са себелюбиви и че Той постъпва по същия начин с всички, които Му служат. Делото на Христос и на всички, носещи Неговото име, е да опровергаят сатанинското твърдение. ВЪ 77.7
Исус дойде в човешки образ, за да илюстрира несебелюбието чрез живота Си. И всички, които приемат този принцип трябва да бъдат негови съработници, като го изявяват на практика. Да избират правото, защото е право; да държат за истината в лицето на страдания и жертви, “това е наследството на слугите Господни, и правдата им е от Мене, казва Господ” (Исая 54:17). ВЪ 77.8
Още от най-ранната история на света ни се дава биографията на един човек, против когото Сатана води тази борба. ВЪ 78.1
За Йов, патриархът от Уз, свидетелството на Изследователя на сърцата гласи: “...че няма подобен нему на земята, човек непорочен и правдив, който се бои от Бога и се отдалечава от злото”. ВЪ 78.2
Против него Сатана хвърли твърде презрителното обвинение: “Дали без причина се бои Йов от Бога? Не си ли обградил отвсякъде него и дома му и всичко, що има?... Но сега простри ръка и допри се до всичко, що има”; “но простри ръката Си сега, та се допри до костите му и до месата му и той ще Те похули в лице. ВЪ 78.3
И Господ рече на Сатана: Ето, той е в ръката ти; само живота му опази”. ВЪ 78.4
Получил това разрешение, Сатана помете всичкото притежание на Йов: многобройните му стада добитък, слуги и слугини, синове и дъщери; и “порази Йова с лоши цирки от стъпалата на нозете му до темето му” (Йов 1:8-12; 2:5-7). ВЪ 78.5
Криво разбиране на нещастието
В чашата на Йов се прибави още един горчив елемент: приятелите му виждаха в нещастието му само наказание за грях. Със своите обвинения за извършено зло измъчваха още повече неговия и без това наранен и потиснат дух. ВЪ 78.6
Външно отхвърлен от небето и земята, но всъщност държащ твърдо на вярата си в Бога и на съзнанието си за невинност, в мъка и обърканост извика: ВЪ 78.7
“Душата ми се отегчи от живота ми...,
О, дано ме скриеше Ти в преизподнята...,
догде премине гнева Ти,
Да ми определеше срок
и тогава да би ме спомнил” (Йов 10:1, 14:13). ВЪ 78.8
Изоставил ли е Бог?
“Ето, викам: ‘Неправда!’ Но няма кой да ме чуе;
издавам вик за помощ, но няма съд.
Съблякъл ме е от славата ми
и отнел е венеца от главата ми...
Оставиха ме ближните ми
и забравиха ме познайниците ми...
И ония, които възлюбих,
обърнаха се против мене...
Смилете се за мене,
смилете се за мене, вие приятели мои!
“Защото ръката Божия се допре до мене.”
Уверението на вярата
“Ах, да бих знаел где да Го намеря!
Отишъл бих до престола Му...
Обаче ето, отивам напред, но няма Го,
и назад, но не Го виждам;
наляво, гдето работи, но не мога да Го видя;
крие се надясно и Го не виждам.
Знае обаче пътя ми; когато ме изпита, ще изляза като злато.”
“Ако и да ме убие Той, аз ще Го чакам.”
“Защото зная, че е жив Изкупителят ми
и че в последно време...
и като изтлее след кожата ми това тяло,
пак вън от плътта си ще видя Бога,
Когото сам аз ще видя
и очите ми ще гледат, и то не като чужденец” (Йов 19:7-21, 23:3-10, 13:15, 19:25-27). ВЪ 78.9
“Така стана на Йов”
Случилото се с Йов бе според вярата му. “Когато ме изпита, каза Той, ще изляза като злато” (Йов 23:10). Така и стана. Той оправда своя характер чрез търпеливо чакане и така оправда и характера на Този, Чийто представител бе. “И Господ преобърна плена на Йова... и Господ даде на Йова двойно колкото имаше по-напред... Така Господ благослови последните дни на Йова повече от първите му” (Йов 42:10-12). ВЪ 79.1
Верен приятел
В свидетелството на участващите чрез себеотрицание в Христовите страдания се намират имената на Йонатан и Йоан Кръстител, един от Стария и един от Новия завет. ВЪ 79.2
По рождение Йонатан бе престолонаследник, но знаеше, че е отстранен от този пост по Божествено нареждане. Той бе най-нежен и верен приятел на съперника си; закриляше живота на Давид с риск да изгуби своя; през мрачните дни на упадъка във властта на баща си стоеше твърдо на бащината си страна и накрая загина до него. Името на Йонатан се съхранява на небето, а на земята свидетелства за съществуването и силата на несебелюбивата любов. ВЪ 79.3
Непоколебим свидетел
С появяването си като вестител на Месия Йоан Кръстител раздвижи народа. От място на място той бе следван от големи тълпи народ от всяко положение и ранг. Но когато дойде Този, за Когото свидетелстваше, всичко се промени. Тълпите започнаха да следват Исус, а Йоановото дело като че ли гаснеше. Вярата му обаче не се разклати. “Той трябва да расте, каза той, а пък аз да се смалявам” (Йоан 3:30). ВЪ 79.4
Времето минаваше, а така твърдо очакваното царство не се основаваше. В тъмницата на Ирод, откъснат от животодаващия въздух и свободата на пустинята, Йоан чакаше и бдеше. ВЪ 79.5
Не се виждаше никаква проява на силата на оръжието, никакво разтваряне на тъмнични врати; излекуването на болни, проповядването на евангелието и възвисяването на човешки души свидетелстваха за Христовата мисия. ВЪ 79.6
Общение в жертването
Сам в тъмницата, разбирайки накъде клони пътя му, като този на Учителя му, Йоан прие надеждата да дойде по-близо до общение с Христос. Небесни представители го придружиха до гроба. Разумните същества на вселената, паднали и непаднали, бяха свидетели на оправдаването на несебелюбивата му служба. ВЪ 79.7
А и във всички поколения, живели оттогава досега, много страдащи души са били подкрепяни от свидетелството на Йоановия живот. В тъмници, на ешафоди, в пламъци мъже и жени през цели столетия на мрак са били подкрепяни от спомена за човека, за когото Христос заяви: “Между родените от жени не се е въздигнал по-голям от Йоана Кръстителя” (Матей 11:11). ВЪ 80.1
“И какво повече да кажа? Защото не ще ми стигне време да приказвам за Гедеона, Варака, Самсона и Йефтая... и Самуила и пророците, които с вяра побеждаваха царства, раздаваха правда, получаваха обещания, затуляха устата на лъвове, угасваха силата на огъня, избягваха острото на ножа, оздравяха от болести, ставаха силни във война, обръщаха в бяг чужди войски. ВЪ 80.2
“Чрез вяра”
Жени приемаха мъртвите си възкресени; а други бяха мъчени, защото, за да получат по-добро възкресение те не приемаха да бъдат избавени. Други пък изпитваха присмехи и бичувания, а още и окови, и тъмници; с камъни биваха убити, с трион претрити, с мъки мъчени; умираха заклани с нож, скитаха се в овчи и кози кожи и търпяха лишение, бедствия и страдания; те, за които светът не беше достоен, се скитаха по пустините и планините, по пещерите и рововете на земята. ВЪ 80.3
“Но всички тия, ако и да бяха засвидетелствани чрез вярата им, пак не получиха изпълнението на обещанието да не би да постигнат в съвършенство без нас; защото за нас Бог промисли нещо по-добро (Евр. 11:32-40). ВЪ 80.4