Вътрешната правда се изразява чрез външната правда. Вътрешно правдивият не е коравосърдечен и нечувствителен, но с всеки изминат ден все повече заприличва на Христос, преминавайки от сила в сила. Осветеният от истината ще се владее и ще следва по стъпките на Христос дотогава, докогато благодатта се загуби в славата. Правдата, чрез която биваме оправдани, е вменена; правдата, чрез която биваме осветени, е придадена. Първата е нашата препоръка за Небето, втората — нашата годност за Небето (“Ривю енд Хералд”, 4 юни 1895 г.). BKM 13.3