Хората, за които задоволяването на апетита и страстите е най-голямото благо, никога не могат да бъдат добри или истински велики. Колкото и високо да стоят според мнението на света, според Божията оценка те са низки, долни и покварени. Небето е наредило така, че белегът на тяхната поквара да бъде изписан на самото им лице. Мислите им са земни, насочени към този свят. Думите им разкриват равнището на техния ум, сърцата им са изпълнени с порочност и Божият образ е почти заличен в тях. Гласът на разума е задушен и разсъдъкът — изопачен. О, как се унищожава човешкото естество от задоволяването на страстите! Когато волята се предаде на Сатана, до какви ли не само дълбини на порочност и глупост слиза човек! Напразно истината апелира към ума; защото сърцето се противопоставя на нейните чисти принципи (“Знамения на времето”, 1 декември 1881 г.). BKM 25.3