В тайното място на Всевишния, под сянката на Всемогъщия отиват от време на време за възстановяване мъже и жени; те остават там за известно време, резултатът от което са благородни дела; след това вярата им намалява, общуването им с Всевишния е прекъснато и животът им е развален. Но животът на Исус представляваше постоянно упование в Бога, поддържано чрез непрекъснатото общуване с Него. Затова службата на Исус за небето и за земята бе без недостатък или колебание. BKM 45.4
Като човек Той издигаше молитвите си към Божия престол, докато човешкото Му естество се изпълваше с небесен поток, свързващ човешкото с божественото. Приемайки живот от Бога, Христос предаваше живот на хората (“Възпитание”, стр. 80,81). BKM 45.5