Сатана най-много се бои, когато Божиите чада започнат да разчистват пътя и премахват пречките, така че Господ да излее Духа Си над една крееща църква и над едно непокаяно събрание. Ако Сатана успее да се наложи, никога повече в края на времето няма да има още едно пробуждане, било то голямо или малко. Но неговите лукавщини са ни известни. Възможно е да се съпротивим на неговата сила. Когато е приготвен път за Божият Дух, благословението ще дойде. Сатана няма да може да пречи на Неговото изливане върху Божия народ, така както не може да затвори небесните прозорци, за да не падне дъждът на земята. Безбожни хора и дяволи не могат да попречат на Божието дело, нито да лишат събранията на Божиите люде от присъствието на Господа, ако с покорни и съкрушени сърца вярващите изповядат и отстранят греховете си и с вяра претендират за Неговите обещания (“Ривю енд Хералд”, 22 март 1887 г.). BKM 51.2