Характерът на човек е най-възприемчив в детството и младостта. Тогава трябва да се придобива и силата на себеконтрола. Край домашното огнище и на семейната трапеза се излъчват влияния, чиито резултати траят завинаги. Установените в ранните години навици решават много повече от която и да било естествена дарба дали човек ще побеждава или ще бъде победен в житейската битка. BKM 51.7
В говоренето не се прави може би никаква друга грешка, която и стари, и млади да отминават леко, както прибързаната, нетърпелива реч. Хората смятат за достатъчно извинението: “Отпуснах се и всъщност не исках да кажа онова, което казах.” Но според Божието слово това не е леко. Писанието казва: “Видял ли си човек прибързан в работите си? Има повече надежда за безумния, отколкото за него.” “Който не владее духа си, е като съборен град без стени.” BKM 52.1
Повечето от смущенията в живота, сърдечните болки, раздразненията в него се дължат на неконтролиран нрав. Чрез прибързани гневни, невнимателни думи може в един момент да бъде сторено зло, което покаянието на един живот не може да заличи. О, сломени сърца, отчуждени приятели, разрушен живот чрез грубите, бързи и остри думи на онези, които можеха да донесат помощ и изцерение! BKM 52.2
Преумората често е причина за загуба на себеконтрол. Но Господ никога не изисква бързи, забъркани движения. Мнозина поемат товари, които милостивият небесен Баща не им е възложил. Длъжности, които Господ никога не е определял за тях, се гонят лудо една друга. Бог желае да осъзнаем, че не прославяме името Му, когато поемаме толкова много товари, че изморявайки сърцето и мозъка си, ставаме нервни, раздразнителни и се караме. Трябва да носим само дадените ни от Бога отговорности, уповавайки се на Него и поддържайки така сърцата си чисти, приятни и съчувстващи. BKM 52.3