Исус Христос прие човешко естество, та да може с мощната си ръка да обгърне човешкия род, докато с Божествената си ръка се държи за престола на Безпределния. Той заби кръста си в средата между земята и небето и каза: “И когато бъда Аз издигнат от земята, ще привлека всички при Себе Си.” Кръстът трябваше да бъде центърът на вниманието. BKM 53.2
Той трябваше да говори на всички хора и да ги пренесе през пропастта, която грехът бе направил, да свърже ограничения смъртен човек с безпределния Бог. Единствено силата на кръста може да откъсне човека от мощния разговор с греха. Христос отдаде Себе Си за спасяването на грешниците. Онези, чиито грехове са простени, които обичат Исус, ще бъдат свързани с Него. Те ще носят игото на Христос. Това иго няма да ги измъчва, нито ще прави религиозния им живот непоносим труд. Не! Игото на Христос ще бъде самото средство, чрез което християнският живот ще стане удоволствие и радост. Християнинът трябва да се радва, когато размишлява върху направеното от Господа за него, давайки единородния Си Син да умре за света, “та да не загине ни един, който вярва в Него, но да има вечен живот”. BKM 53.3