Борбата, в която трябва да вземате активно участие, се води във всекидневния ви живот. Няма ли да пожелаете във време на изпитание да съобразите желанията си с писаното Слово и със сериозна молитва да потърсите Исус за съвет? Мнозина заявяват, че сигурно не е вредно да се отиде на концерт, а да се пренебрегне молитвеното събрание или пък да се отсъства от събрания, където Божиите служители трябва да обявят вест от небето. Вие сте в безопасност само там, където Христос е казал, че ще бъде. BKM 54.3
Онези, които ценят Христовите думи, няма да отсъстват от молитвено събрание или от събрание, където Божиите вестители са изпратени да им кажат неща с вечно значение. Исус е казал: “Гдето двама или трима са събрани в Мое име, там съм и Аз посред тях.” Можете ли да си позволите да изберете личното си удоволствие, а да пропуснете благословението? Такава небрежност оказва влияние не само върху собствения ви живот и характер, но и върху живота и характера на вашите другари. BKM 54.4
Ако всички, които изповядват, че са Христови последователи, биха били такива на дело, и в истина, те щяха да имат ума на Христос и да работят в Божието дело. Щяха да отблъскват изкушението да угаждат на собственото “аз” и да покажат, че не се наслаждават на леките удоволствия на света повече, отколкото на привилегията да се срещат с Христос на общото събрание на вярващите. Тогава биха имали решително влияние и над други и биха ги водили да следват техния пример. BKM 54.5
Делата говорят по-силно от думите и обичащите удоволствията не оценяват богатите благословения от това да бъдеш в събранието на Божия народ. Те не ценят привилегията да повлияят на своите другари като надявайки се, че сърцата им ще бъдат докоснати от Духа на Господа. Кой отива с тях на светските събирания? Исус не е там да ги благославя. Но Сатана ще изпълни ума с много неща, за да изгони от него въпросите с вечно значение. Това е благоприятен за него случай, да изопачи правото, като го смеси с погрешното. BKM 54.6
При посещаването на светски събирания се създава вкус към възбуждащи забавления и моралната сила отслабва. Обичащите удоволствието може да поддържат форма на благочестие, но нямат жизнена връзка с Бога. Вярата им е мъртва, ревността им ги е напуснала. Те не чувстват вече вътрешен подтик да кажат и една дума на време на души, които са далеч от Христос и да ги подканят да отдадат сърцата си на Господа (“Младежки наставник”, 23 април 1912 г., също и в “Младежки наставник”, 30 март 1893 г.). BKM 54.7