По целия стръмен път, водещ към вечния живот, има извори на радост за освежаване на уморените. Вървящите в пътищата на мъдростта са радостни даже в изпитания и скърби, защото Този, Когото душата им обича, ходи невидим до тях. При всяка стъпка нагоре те различават все по-ясно докосването на Неговата ръка; на всяка стъпка по пътя им падат все по-светли лъчи от славата на Невидимия; и хвалебните им песни, издигащи се на по-висока нота се възвисяват към небето, за да се присъединят с ангелските песни пред Божия престол (“Мисли от планината на блаженствата”, стр. 202). BKM 58.3