Ние пребъдваме в Христос чрез упражняване на жива вяра. Той пребъдва в нас чрез нашия акт на вяра. Радваме и на Божественото присъствие и чувството за него прави мислите ни пленници на Исус Христос. Нашият духовен прогрес е зависим от дълбокото ни чувство за това присъствие. Така Енох “ходеше по Бога”. Христос обитава в нашите сърца чрез вяра, когато размислим какво е Той за нас и какво дело извършва за нас в плана на изкуплението. Ще бъдем най-щастливите хора, ако култивираме чувството за тази велика дарба на Бога за нашия свят и за нас лично. BKM 61.7
Тези мисли благотворно въздействат върху целия ни характер. Искам да ви внуша, че ако желаете винаги може да имате до себе си един Божествен другар, винаги. “И какво споразумение има Божият храм с идолите? Защото ние сме храм на живия Бог, както рече Бог: “Ще се заселя между тях и между тях ще ходя; и ще им бъда Бог, и те ще ми бъдат люде.” BKM 62.1