Не е вярно, че най-големият успех принадлежи винаги на блестящите младежи. Колко често хора с таланти и образования, поставени на отговорни постове, са претърпявали неуспех. Техният блясък е изглеждал външно като злато, но опитан, се е оказало само сърма и шлака. Тези хора не са успели в работа си поради невярност. Не са били трудолюбиви и постоянни и не са се задълбочавали до дъното на нещата. Не са искали да започнат от дъното, от основата на стълбата и с търпелив труд да се изкачват стъпало след стъпало, докато стигнат до върха. Движили са се всред блестящите искри на мисълта си, които сами са запалили. Не са се поставяли в зависимост от мъдростта, която Бог единствен може да даде. Неуспехът им не се дължи на липсата на шанс, но на това, че не са били здравомислещи. Не са оценили достатъчно високо предимствата на образованието и затова не са реализирали напредъка, който биха могли да постигнат в познание на религията и науката. Умът и характерът им не са били уравновесени чрез висшите принципи на правдата (“Основи на християнското възпитание”, стр. 293). BKM 72.6