Децата християни ще предпочитат любовта и одобрението на своите богобоязливи родители над всяко друго земно благословение. Те ще обичат и почитат родителите си. Една от главните им грижи в живота трябва да бъде, как да направят родителите си щастливи. В този бунтовен век деца, не получили правилни наставления и дисциплина, малко осъзнават задълженията си към своите родители. Често пъти става така, че колкото повече родителите правят за децата си, толкова по-неблагодарни са децата и толкова по-малко почитани са родителите. BKM 130.1
Деца, които са били галени и на които се е слугувало, очакват винаги да бъде така; и ако очакванията им не се осъществят, те се разочароват и обезсърчават. Това предразположение ще се проявява през целия им живот; те ще бъдат безпомощни, ще се осланят на другите за помощ, очаквайки от тях да им услужват и отстъпват. И ако някой им се противопостави, даже и след като вече са пораснали и са станали зрели мъже и жени, те се смятат за ощетени. Така се измъчват през целия си живот, едва са в състояние да носят собствения си товар, често роптаят и са ядосани, защото всичко върви не така, както им се иска... BKM 130.2
Децата трябва да чувстват, че са задължени на своите родители, които са бдели над тях в детството им и са се грижили за тях при болест. Трябва да съзнават, че заради тях родителите им са понесли много тревоги и грижи. Особено съвестните, набожни родители са чувствали най-дълбока загриженост за децата си да тръгнат те по правя път. Когато са виждали грешки в децата си, колко тревоги са изпитвали сърцата им. Ако децата, причинили на тези сърца такава болка, биха могли да видят последиците от своето поведение, сигурно биха съжалили. Ако можеха да видят майчините сълзи и да чуят майчините молитвите към Бога за тях, ако можеха да доловят майчините потиснати и глухи стенания, сърцата им биха се съкрушили и те бързо биха изповядали грешките си и биха се помолили за прошка... BKM 130.3