Исус укоряваше егоизма във всичките му форми и въпреки това бе общителен по естество. Приемаше гостоприемството на всички класи хора, посещаваше домовете и на бедните и на богатите, на учените и невежите, и се стремеше да въздига мислите им от обикновените въпроси на живота до нещата, които са от вечно и духовно естество (до духовните и вечни неща). Не позволяваше никаква разпуснатост и никаква сянка от светско лекомислие не опетняваше Неговото поведение; и въпреки това намираше удоволствие в сцените на невинно щастие и чрез присъствието си одобряваше социалните събирания (“Живота на Исус Христос”, стр. 150,151). BKM 149.1