Между събиранията на Христовите последователи за християнско развлечение и светските събирания за удоволствия ще съществува ясно забележим контраст. Вместо молитва и говорене за Христос и светите неща, от устните на светските хора ще се чуват глупав смях и разговори за незначителни неща. Единствената цел е да се прекара приятно. Забавленията им започват с глупости и завършват със суета. Нашите събирания трябва да бъдат така провеждани и ние трябва така да се държим, че когато се завърнем вкъщи да може съвестта ни да не ни укорява, че сме оскърбили Бога или човека; трябва да имаме съзнанието, че не сме наранили или оскърбили по какъвто и да било начин ония, с които сме се събирали, нито пък че се ме упражнили някакво вредно влияние над тях. BKM 149.4
Естественият ум е склонен към удоволствия и себезадоволяване (себеудовлетворение). Да фабрикува в изобилие такива неща — това е тактиката на Сатана. Той се стреми да пълни умовете на хората с желание за светски забавления, за да нямат време да си зададат въпроса: Какво става с душата ми? Любовта към удоволствия е заразителна. Отдаденият на това ум бърза от място на място, постоянно търсейки някакво забавление. Послушанието към Божия закон противодейства на тази наклонности и изгражда бариери против нечестието (“Съвети до учители, родители и учащи”, стр. 336,337). BKM 149.5
Младите мъже трябва да помнят, че са отговорни за всичките привилегии, на които са се радвали, за използването на времето си и за правилната употреба на своите способности. Те може да запитат: не трябва ли да имаме никакви забавления или развлечения? Ще трябва ли само да работим, да работим, да работим, без промяна? BKM 150.1
Всяко забавление, при което можете да поискате Божието благословение с вяра, няма да бъде опасно. Но всяко забавление, което прави младежите неспособни за тайна молитва, за посвещение пред молитвения олтар или за участие в молитвените събрания, не е безопасно, а опасно (“Съвети до учители, родители и учащи”, стр. 337). BKM 150.2