Урокът за блудният син е даден за наставление на младите. В своя живот на удоволствие и отдаване на греховни наклонности, той пропилява своя дял от наследството в разпуснат живот. Остава без приятели и в чужда страна; облечен в дрипи, гладен, копнеещ дори за рошковите, с които хранят свинете. Последната му надежда е да се върне, покаян и смирен, в бащиния си дом, където е добре дошъл, простен, възстановен в сърцето на своя баща. Много младежи постъпват така, както направи той, водейки безгрижен, обичащ удоволствията (сластолюбив, отдаден на удоволствията), прахоснически (разсипнически) живот, изоставили източника на живота вода, извора на истинското удоволствие и изсичайки за себе си пропукани кладенци (щерни, цистерни), които не могат да държат вода. BKM 159.1