Когато Божието слово бъде направено наш съветник и ние изследваме Писанията, за да получим светлина (за да намерим по-голяма светлина), ангели от небето идват до нас, за да повлияят ума ни и да го просветлят, така че да може с основание да се каже — “влизането на Твоето Слово просвещава, вразумява простия”. Не е за чудене, че всред младежите, изповядващи се за християни няма много с умове насочени към небето, след като толкова малко внимание се отдава на Божието Слово. Не се обръща внимание на Божествените съвети; увещанията не биват послушвани (слушани); благодатта и небесната мъдрост не се търсят, та да се избягват греховете, извършвани в миналото и всяко петно на поквара да бъде очистено от характера. Молитвата на Давид беше: “Направи ме да разбирам пътя на Твоите заповеди и ще говоря за твоите чудни дела”. BKM 167.1
Ако умовете на нашите младежи, както и на тези от по-зряла възраст, бяха насочени в правилна посока, когато се събират заедно и общуват, разговорите им биха били на възвишени теми. Когато умът е чист и мислите възвисени от Божията истина, думите ще бъдат от (ще имат) същия характер — “като златни ябълки в сребърни кошници”. Но при настоящия начин на мислене, при настоящата практика, при ниският образец, от който даже изповядващите се за християни са доволни (са доволни да постигнат), разговорите са евтини и безполезни. Такъв разговор е “от земята, земен” и не ухае нито на истина, нито на небе и не достига дори до образеца на по-културната класа светски хора. BKM 167.2