Мирът настъпва според зависимостта ни от Божествената сила. Веднага щом душата реши да действа в съгласие с предоставената й светлина, Светият Дух дава повече светлина и сила. Благодатта на Духа съдейства за решението на душата, но не замества личното упражняване на вяра. Успехът на християнския живот зависи от усвояването на дадената от Бога светлина. Не изобилието на светлина и доказателствата са нещата, които правят душата свободна в Христос; но възбуждането на силите и волята, и енергията на душата, предизвикващи искрения вик: “Вярвам, Господи, помогни на моето неверие.” BKM 41.7
Аз се радвам на светлите перспективи за бъдещето, на това можете да се радвате и вие. Бъдете щастливи и хвалете Господа за Неговата любеща доброта. Неразбираемото поверете на Него. Той ви обича и е милостив над всяка ваша слабост. Той “ни е благословил с духовни благословения в небесни места в Христа”. Сърцето на Безпределния няма да бъде задоволено, ако даде на обичащите Неговия Син по-малко благословение, отколкото дава на Своя Син. BKM 41.8
Сатана се стреми да отклони умовете ни от мощния Помощник и да ни накара да мислим за упадъка на душата си. Но макар Исус да вижда вината на миналото, Той произнася прошка и ние не трябва да Го безчестим, като се съмняваме в Неговата любов. Чувството за вина трябва да бъде оставено в подножието на кръста, иначе то ще отрови духовните извори на живота. Когато Сатана се нахвърля със заплахи върху вас, отблъснете ги и утешете душата си с Божиите обещания. Облакът може да е тъмен, но когато се изпълни с небесна светлина, се превръща в блестящо злато, защото Божията слава почива върху него. BKM 42.1
Божиите деца не трябва да са подчинени на чувства и емоции. Когато се колебаят между надежда и страх, сърцето на Христос се наранява; защото Той им е дал непогрешими доказателства за Своята любов... Той иска те да извършат повереното им дело. Тогава сърцата им ще станат в ръцете Му като святи арфи, от всяка струна на които ще прозвучава хвала и благодарност към Този, Който бе изпратен от Бога да отнеме греховете на света. BKM 42.2
Христовата любов към Неговите деца е толкова нежна, колкото и силна, и по-силна от смъртта. Защото Той умря, за да изкупи нашето спасение и да ни направи едно с Него — тайнствено и вечно единство. Толкова е силна любовта Му, че тя управлява цялата Негова мощ и предоставя неизчерпаемите небесни източници на разположение на Неговия народ за вършене на добро. Тази любов неизменна, без сянка на промяна — същата вчера, днес и навеки. Макар грехът да съществува от векове, опитвайки се да й се противопостави и да й попречи да се излива на земята, тя все още тече на богати потоци към онези, за които Христос умря (“Свидетелства за проповедници”, стр. 518-519). BKM 42.3