За да имаме добра кръв, трябва да дишаме правилно. Пълното дълбоко дишане на чист въздух, изпълващо дробовете с кислород, пречиства кръвта. Тя става по-светла и се разнася като животворна струя по всички части на тялото. Дълбокото дишане успокоява нервите, възбужда апетита, спомага за доброто храносмилане и предизвиква здрав, ободряващ сън. СВЛ 119.4
Дробовете трябва да се оставят възможно най-свободни. Техният капацитет се развива чрез свободно движение и намалява, когато биват по някакъв начин притискани. За пример могат да се посочат вредните последици от масово срещащия се навик на навеждане при работа (особено в седящо положение, когато е невъзможно да се диша дълбоко). Повърхностното дишане също бързо става навик и дробовете загубват способността си да се разширяват. Подобни последици се появяват и при силно пристягане. На долната част на гръдния кош не се осигурява достатъчно място; коремните мускули, които би трябвало да помагат при дишането, нямат достатъчно свобода за движение и дейността на белите дробове се ограничава. СВЛ 119.5
По такъв начин те не приемат достатъчно кислород. Кръвта се движи мудно. Отпадъчните вредни вещества, които е трябвало да бъдат изхвърлени чрез издишванията, се задържат в кръвта и тя се замърсява. А от това страдат не само белите дробове, но и стомахът, и черният дроб, и мозъкът. Кожата става бледа, храносмилането се забавя, сърцето се затруднява, мисловната дейност отслабва, мислите се объркват, изпада се в мрачно настроение. Целият организъм бива потиснат и бездеен и особено предразположен към заболяване. СВЛ 119.6
Чистият въздух
Дробовете постоянно издишват нечист въздух и трябва непрекъснато да бъдат снабдявани с чист. Нечистият въздух не осигурява нужното количество кислород и кръвта се връща към мозъка и другите органи, без да е достатъчно пречистена. Затова е крайно необходима основна вентилация. Престояването в затворени, лошо проветрявани стаи, където въздухът е застоял, е пагубно за целия организъм. Той става много чувствителен към студа и най-леката простуда причинява заболяване. Хора, живеещи в затворени, непроветрявани стаи, са бледи и слаби. Те постоянно вдишват издишвания от тях самите въздух, наситен с излъчваните от дробовете и порите отрови. Така нечистотиите им отново се връщат в кръвта. СВЛ 119.7