Необходимостта от лична хигиена се внушава по много впечатляващ начин. Преди да се съберат на Синайската планина, за да чуят оповестяването на закона от Божия глас, всички е трябвало да се изкъпят и да изперат дрехите си. Тази заповед била спазвана под страх от смъртно наказание. Никаква нечистота не можело да се търпи в Божието присъствие. СВЛ 123.1
По времето на пребиваването си в пустинята израилтяните са били непрекъснато на чист въздух, където последиците от нечистотата не са били толкова страшни, както при живеенето в затворени къщи. И все пак е било наложено най-строго спазване на чистота вътре и вън от шатрите. Никакви отпадъци не са били оставяни в лагера или край него. Господ казва: “Понеже Господ, Бог твой, ходи из стана ти, за да те избавя и да предава враговете ти в твоите ръце. Затова станът ти трябва да бъде свят” (Втор. 23:14). СВЛ 123.2