Неправдите не могат да се отстранят, нито лошото поведение да се промени чрез незначителни, епизодични усилия. Изграждането на характера не става за ден-два, нито за година, то трае цял живот. Борбата със собственото “аз” за святост и Божествени добродетели е доживотна. Без дълготрайно усилие и постоянство не може да има напредък в живота, посветен на Бога, не може да се придобие победната корона. СВЛ 201.4
Най-силното доказателство, че човек е изгубил голяма част от доброто в себе си, е фактът, че за връщането към него трябва да минем през толкова мъки, и то само чрез упорита борба, стъпка по стъпка и час по час, защото можем чрез едно прибързано, необмислено деяние за миг да попаднем във властта на лукавия; а е нужно много търпение, за да разкъсаме оковите и да постигнем свят живот. Може да сме взели решение за това и да сме започнали делото; обаче изпълнението му изисква труд, време, издръжливост, търпение и жертва. СВЛ 201.5
Не бива да допускаме да ни движат моментни подбуди. Трябва непрекъснато да бъдем нащрек, тъй като сме заобиколени от безброй изкушения, и трябва да устояваме твърдо или ще бъдем победени. А стигнем ли до края на живота си, без да сме завършили делото си, това ще е вечна загуба за нас. СВЛ 201.6
Животът на апостол Павел е постоянна борба със собственото му Аз. Той казва: “Всеки ден умирам” (1Кор. 15:31). Неговата воля и желание ежедневно се сблъскват с дълга и с Божията воля, но вместо да следва своите склонности, той намира сили да върши Божията воля, колкото и чувствително да е съпротивлението. СВЛ 201.7
Затова в края на своя изпълнен с борба живот, поглеждайки назад към борбите и по-бедите си, може да каже: “Аз се подвизавах в доброто войнстване, попрището свърших, вярата опазих; отсега нататък се пази за мене венецът (правдата), който Господ, праведният Съдия, ще ми въздаде в оня ден” (2Тимотей 4:7, 8). СВЛ 201.8
Животът на християнина е битка и поход. Никой не е освободен от тази борба; усилията трябва да продължават докрай. Само чрез упоритост ще постигнем победа над сатанинските изкушения. С непобедима енергия трябва да се стремим към християнска чистота и да я пазим с решителна твърдост. СВЛ 202.1
Не ще бъде взет горе човек, който не е показал твърдост, но е допуснал да бъде сломен. Всеки трябва лично да участва в тази борба; никой не може да се бори заради друг. Всеки лично отговаря за изхода от тази борба; макар да бяха спасени, Ной, Даниил и Йов не можеха да спасят чрез своята правда нито сина, нито дъщеря си. СВЛ 202.2