Бог ни кани: “Елате при Мене на планината!” Преди Мойсей да е станал Божи инструмент за освобождението на Израил, са му били определени четиридесет години за общуване с Бога в усамотение сред планините. Преди да представи Божията вест пред фараона, той е говорил с ангела от горящата къпина. Преди да получи Божия закон като представител на своя народ, е бил повикан на планината, за да види славата на Господа. Преди да извърши съда над идолопоклонниците, е бил скрит в планинската цепнатина и Господ му е казал: “Ще проглася пред тебе името Йехова” (Изх. 33:19). “Господ, Господ Бог жалостив и милосърд, дълготърпелив, Който изобилства с милост и с вярност... но никак не обезвинява виновния” (Изх. 34:6, 7). СВЛ 229.7
Преди да бъде отнето заедно с живота му бремето на Израил, Бог го е повикал на върха и му е показал славата на обещаната земя. СВЛ 229.8
Преди учениците да тръгнат по пътя на мисионерството, Исус ги взима със Себе Си на планината. Преди тържеството и славата на Петдесетница идва нощта, когато те празнуват Господната вечеря, после събранието на планината в Галилея, раздялата на Елеонския хълм, където получават обещанието на ангелите, и дните в горницата, прекарани в единодушие и молитва. СВЛ 230.1
Когато Исус се е подготвял за някое голямо изпитание или за важно дело, се е уединявал в планината и е прекарвал нощта в молитвено общение с Отца Си. Ръкополагането на апостолите, Планинската проповед, преображението, страшната нощ в двора на преторията, кръстът и възкресението в слава са предшествани от нощ, прекарана в молитва. СВЛ 230.2