Дан. 1:17 ПН 156.1
Светлината, която Даниил получи направо от Бога бе дадена най-вече за тези последни дни. Виденията, които той имаше край бреговете на двете големи сенаарски реки Улай и Хедекел, сега са в процес на изпълнение, и всички предсказани събития скоро ще се изпълнят докрай. ПН 156.2
Нека се замислим над положението на Юдейската нация, когато тези пророчества бяха дадени на Даниил. Израилтяните бяха в плен, храмът бе разрушен, а храмовите служби преустановени. Юдейската религия съсредоточаваше вниманието върху церемониалността на жертвоприношенията. В нея външната проява, формата бе въздигната над всичко, докато в същото време липсваше духът на истинското поклонение. Религиозните служби на юдеите бяха покварени от традициите и обичаите на езичеството, а в изпълнението на жертвените обряди техния поглед не стигаше по-далеч от сянката на извършвания ритуал. Те не виждаха Христос, Който бе истинския принос за греха на човеците. Господ направи така, че народът да бъде просветен през годините на пленничеството, а с това да престанат службите в храма, за да може външните церемонии да не се превърнат в единствен смисъл на тяхната религия. Принципите и действията трябваше да се очистят от езичеството, обрядната служба да се прекрати, за да бъде съживено сърцето. Външният блясък бе премахнат, за да се разкрие сиянието на духовността. ПН 156.3
В замята на робството, когато народът се обърна към своя Господ с покаяние, Той им изяви Себе Си. Те, разбира се, нямаха свидетелството на външна изява от Негова страна, но ярките лъчи на Слънцето на Правдата грееха в умовете и сърцата им. Когато извикаха към Бога в своето унижение и отчаяние, на пророците бяха дадени видения, в които се разкриваха бъдещите събития - падането на потисниците на Божия народ, идването на Изкупителя и основаването на вечното царство... ПН 156.4
На Даниил и другарите му бе възложена една особена работа. Въпреки, че по-лучиха огромни почести заради нея, те нито за момент не се възгордяха. И четири-мата завършиха вавилонския университет, придобиха умения, както в светските, така и в религиозните дела, но всичко това те изучаваха, без да бъдат засегнати от покварата. Всичко в тях бе уравновесено, защото се намираха под ръководството на Святия Дух. Тези младежи отдадоха на Бога цялата слава на своите научни и религиозни дарби. Дълбоката им мъдрост и познания не дойдоха случайно; Те бяха резултат на употребените с вяра сили, а Бог им даде умения и съвършено разбиране. ПН 156.5
(Писмо No 134 от 27.05.1898 г. до Дж. Келог.) ПН 156.6