Евр. 13:20,21 ПН 183.1
Като изучават Божието слово и изпълняват повеленията Му във всички свои делови действия, хората ще могат внимателно да различават духа, който направлява дейностите им. Вместо да следват човешките импулси и естествените склонности, те ще могат да научат чрез прилежно изследване на Библията онези принципи, които трябва да ръководят синовете и дъщерите на Адам. ПН 183.2
Библията е ръководството, което разрешава множеството трудни проблеми, възникващи в умовете на хората, склонни към себелюбие. Тази свята книга е отражение на Божията мъдрост и не само дава велики и важни принципи, но и осигурява практически уроци за живота и поведението на човека към неговия ближен. Писанието дава най-точни подробности, които определят отношенията ни с Бога и човеците; то е пълно откровение за качествата и волята на Бога, разкрити в личността на Христа; в Писанието е посочено задължението на човешкия представител да се отдаде от все сърце в служба на Бога и да се пита на всяка крачка: “Това ли е Господният път?”... ПН 183.3
В ума на онези, които не са се помазали с небесния колурий, се чете измамно притворство, но тези хора не могат да видят нещата в светлината на Божието слово. Волята се заробва и обвързва с преследване на цел, която словото не може да одобри. Волята на човека не трябва да се предава във владение на някой друг човек, защото когато е слята с желанията и волята на други човеци, тя започва да се заблуждава... ПН 183.4
Ако човекът приеме, Бог може, и наистина ще отъждестви Своята воля с нашите мисли и цели, ще съчетае умовете и сърцата ни в съгласие със словото Си, така щото, когато се покоряваме на волята Му, ние само ще следваме импулсите на нашето съзнание. Такива хора не могат да таят в себе си неосветено, себелюбиво разположение, като са готови да вършат само онова, което е по собствената им при-щявка и воля. Не, те ще носят в сърцата си искрен, ревностен, неугасим плам, с който горят от желание да прославят Бога. Те няма да искат да вършат нищо, разчитайки единствено на собствената си сила, и най-строго ще се пазят от опастността да изтъкват себе си. Всички, които биха искали да усъвършенстват християнския си характер, трябва да поемат игото на Исус. Ако наистина искат да обитават заедно с Него в небесните дворове, трябва да се научат от примера Му още тук, на земята. Човешкото естество се нуждае от дисциплиниране. Трябва да станем съобразни с естеството на Исус, за да може Той да извърши доброто, което е предвидил за всички готови да се покорят и да бъдат оформени, като оставят своята природа в Неговите могъщи ръце. Великият учител ще се съвпрегне с всяка душа, която е готова да носи Неговото иго. ПН 183.5
(Писмо No 22 от 22.06.1886 г. до служител от църковната администрация в Австралия.) ПН 183.6