Мат. 6:30 ПН 199.1
Христос учеше Своите ученици, че мярката на Божественото внимание, дадено на всяко от Божиите творения, е пропорционално на неговото място в йерархията на живота. Малкото кафяво врабче, което очевидно е най-обикновеното сред птичия свят, се намира под грижите на Провидението. Нито едно от тях не умира незабелязано от небесния Отец. Полските цветя, тревата, която покрива земята със зеленина - всички те се радват на грижите на небесния Си Спасител. ПН 199.2
“Погледнете на небесните птици”, - каза Христос - “че не сеят, нито жънат, нито в житници събират: и пак небесният ви Отец ги храни. Вие не сте ли много по-скъпи от тях? И кой от вас може с грижене да прибави и един лакът на ръста си? И за облекло, защо се безпокоите? Разгледайте полските кремове как растат; не се трудят, нито предат; но казвам ви, че Соломон с всичката си слава не се е обличал като един от тях” (Мат 6:26-29). ПН 199.3
Щом като полските кремове са обект на такава любов и грижа от страна на Великия Творец, тъй щото да са по-красиви и великолепни от Соломоновия блясък, ако полската трева е като чудесен килим, покриващ земята, тогава можем ли да си представим какво е Божието отношение към нас, създадените по Негов образ и подобие? ПН 199.4
Бог е дал на човека интелект, за да разбира далеч по-велики и големи неща, отколкото тези прекрасни творения в природата. Бог довежда човека до висшите нива на истината и усъвършенствува ума чрез все по-големи откровения за Божествения разум. В книгата на Божието провидение, в огромния том на живота, на всеки един е отредена страница, и в нея е записана всяка подробност от жизнения му път. Дори космите на главите ни са преброени. Божиите чада са винаги в мислите на своя Небесен баща. ПН 199.5
Въпреки, че грехът съществува от векове и непрекъснато се стреми да противостои на потока от милост и любов, идващ от Бога към човеците, любовта и грижовността, с която Бог е обградил човешката раса, създадена по Негов образ и подобие непрекъснато е растяла в щедрост и изобилие. “Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине ни един, който вярва в Него, но да има вечен живот”. Бог увенча Своята невиждана любов с неоценимия дар на Христа. Чрез жертвата на Спасителя над света се изля един изцелителен прилив на живот и небесна благодат. Това беше Божият дар към света - дар, който никой не може да схване в пълнотата му. ПН 199.6
(Из писмо No 4 от 1.07 1896 г. - “Към хората на ръководни длъжности в Делото”). ПН 199.7