2Пemp. 1:10 ПН 202.1
Онзи, който гледа Исус, и осъзнава какво означава Той за нас и какво означаваме ние за Него, ще бъде винаги усърден и старателен. Такъв човек ще живее според плана на израстването, като прибавя към вярата си добродетел, на добродетелта благоразумие, на благоразумието себеобуздание, на себеобузданието твърдост, на твърдостта благочестие, на благочестието братолюбие, и на братолюбието любов. Това е процесът на растежа. Този, който сътрудничи на Христа, утре няма да се намира на същото място, където е днес. Всеки ден той ще напредва в познанието за Господа, за да научи, че Неговото идване е приготвено като утрото. За хората, които живеят така, накрая ще бъде записано: “Ти си съвършен в Него”. ПН 202.2
Ние трябва да работим не просто за нашите собствени души, но за душите, с които сме свързани ежедневно. Родителите винаги трябва да държат пред погледа си целта, за която трябва да работят - това е усъвършенстването на характерите на техните деца. Те трябва с последователна верност да се стремят към тази цел, защото бъдещият безсмъртен живот ще покаже резултатите от тяхната работа. ПН 202.3
Родителите, възпитаващи децата си правилно, като изкореняват всяка черта на непокорство в характерите им, ще подготвят едни бъдещи мисионери за Христа в истина, правда и святост. Човек, който в детството си върши работа в служба на Бога, като прибавя на вярата си добродетел, на добродетелта благоразумие, на благоразумието себеобуздание, на себеобузданието твърдост, на твърдостта благочестие, на благочестието братолюбие и на братолюбието любов се подготвя да чуе думите: “Чадо мое, издигни се нагоре и влез във висшето небесно училище.” ПН 202.4
Нима мислите, че в това училище няма да има какво да учим? Ние дори нямаме представа от нещата, които ще ни се разкрият тогава. Заедно с Христа ще вървим покрай реката на живота. Той ще открие пред нас красотата и сияйното великолепие на природата. Ще ни показва какво означава Той за нас и ние за Него. Има уроци, които сега не познаваме, но тогава ще познаем... ПН 202.5
За нас най-важният въпрос е да изработваме спасението си със страх и трепет. Бог действа в нас да желаем и да постъпваме според благоволението Му. Ние можем да бъдем християни още тук. Да бъдеш християнин не означава, че трябва да живееш в потиснатост и жалеене, че нещата не са такива, каквито на нас ни се иска. Ако позволим на Бога да работи в нас, Той ще стори това, защото нашата небесна награда зависи от ежедневното ни ходене в Господните пътища и в преобразяването ни още тук, на земята. Ако наистина сме християни, в нас ще се оформи Христовата личност - надеждата на славата ПН 202.6
(Ръкопис No 102 от 9.07.1899 г. - “Забележки, направени от Е. Г. Вайт в училищния молитвен дом.”) ПН 202.7
Истината непрекъснато обогатява своя получател. Умовете на хората, които приемат истината, стават все по-дейни. Когато упражняват своите таланти и се стремят да усъвършенствуват всяка способност, техните умствени и духовни сили укрепват, защото там, където има духовен живот, има и развитие и растене. Ако бъдат правилно използвани, съкровищата на поставените от Бога настойници никога няма да се изчерпят. ПН 202.8