1 Tuм 6:12 ПН 215.1
Да се следва Христос не означава да сме освободени от борба и конфликти. Това не е детска играчка, нито духовно безделие. Радостта от служенето на Христа е равнозначно на святото задължение да се изправим често пъти пред сериозни конфликти. Да се върви след Христа означава тежки битки, активен труд, воюване срещу света, плътта и дявола. Нашата радост е в победите спечелени в сериозно и трудно войнстване. Замислете се над това. ПН 215.2
“Защото сме съработници на Бога” (1 Кор. 3:9). Христос се отдаде изцяло на великото дело, за което работи и умря. Затова и ние винаги трябва да сме готови, и в благоприятно, и в неблагоприятно време. Защо? “Защото сте с цена били изкупени”, и защото сте се наредили под знамената на княз Емануил. Ние сме записани като работници, не да дирим “храна, която се разваля, но която трае за вечен живот” (Йоан 6:27). Трябва да изработваме личното си спасение със страх и трепет. Ние не притежаваме себе си. изкупени сме с цена, за да прославяме Бога в тяло и дух, които са Негови. Трябва да се извърши работата, която е дадена на всички. Това е работа на верните в Неговото лозе. Щом имаме привилегията да получим хляба на живота, ние трябва да работим в Божието лозе. Всички сме призовани да се отречем от себе си, да вдигнем кръста си, и да последваме Исус. Трябва да тичаме “на прилежащото пред нас поприще” с непрестанна сериозност. Често пъти това изисква най-енергични усилия. Не можем да останем наблюдатели, които нищо не вършат. До всеки от нас е отправен призива: “Подвизавай се в доброто войнстване на вярата, хвани се здраво за вечния живот... ” ПН 215.3
Винаги трябва да показваме ясно на посветилите се на Божията служба, че това означава прилежност и усърдие. То означава да сме верни работници, които правят всичко за спечелването на души за Христа. Необходима е непрестанна бдителност, за да бъдем верни до смърт, да се подвизаваме в доброто войнстване на вярата, докато победим, и вече като победители ще получим венеца на живота си. ПН 215.4
Всичко това означава много повече, отколкото разбираме. Христос е нашият Пример. Християнският живот не е себеугодно ядене, пиене и обличане както правят хората от света. Господ Исус дойде в човешко естество на нашата Земя, за да даде скъпоценния Свой живот като пример, който ние трябва да живеем. Той е несравнимият образец, но не на духовното самоудовлетворение, а на живота, който трябва да посветим в себеотрицание и саможертва. Чрез този съвършен Образец всички имат едно правилно виждане какъв трябва да бъде техния живот. Пред нас е Небесният Княз - Божият Син. Той сне от челото си царската корона, остави царствената си одежда и дойде на света да заеме мястото си като Човек на скръбта и навикнал на печал. Колко малко хора разбират това! ПН 215.5
(Из ръкопис No 156 от 22.07.1907 г. - “Фрагменти от дневника”.) ПН 215.6