Мат.21:33 ПН 231.1
Тази притча е от голяма важност за всички, на които са поверени отговорности в служенето на Господа. Бог избра един народ, който трябваше да бъде възпитаван и просвещаван от Христа. Той ги заведе в пустинята, за да ги обучи за святата служба и освен това им даде най-висшия кодекс за нравствеността - Своя свят закон. На Божия народ бе даден учебникът на Стария завет. Обгърнат от облачни стълбове, Христос водеше Израил в скитането им из пустинята. С Божествената Си сила Той присади дивата лоза от Египет в Своето лозе. Бог с право можеше да запита: “Що повече бе възможно да се направи за лозето Ми?” (Ис. 5:4). ПН 231.2
Невъзможно е да се изброят добрите неща, които Бог е приготвил за света чрез превръщането на еврейския народ в съкровищница на Неговото изобилно познание. Израилтяните бяха обект на Неговото особено разположение. Като народ, който познаваше и се покланяше на Бога, те трябваше да разнасят принципите на Божието царство. Само Бог бе техен учител. Той не въздържа от тях нито една благоприятна черта за развитие на характера, така че те да станат достойни представители на Неговото царство... Техните празници - Пасха, Петдесетница, Шатроразпъване и церемониите, които ги съпътстваха, трябваше да изявят истините, дадени от Бога на Неговия избран народ. На тези народни събрания всички трябваше да показват радостта си, и с това да изразят благодарност за привилегиите и благодатното отношение, които Бог им даваше. По този начин израилтяните трябваше да свидетелстват на света, непознаващ Бога, че Господ не изоставя онези, които уповават на Него. С радостни гласове те трябваше да прогласят: “Защо си отпаднала, душе моя?... Надявай се на Бога, защото аз още ще Го славословя; Той е помощ на лицето ми и Бог мой” (Пс. 43:5). ПН 231.3
Историята на Израил е написана за наше поучение и наставление, защото нашето поколение живее в края на времето. Всички, които искат да останат твърди във вярата през последните дни на света и да получат правото да влязат в небесния Ханаан, трябва да слушат думите на предупреждение, които Исус изговори към израилтяните. Тези уроци бяха дадени на църквата в пустинята, за да бъдат изучени и изпълнявани от Божия народ през всички поколения. Опитностите на старозаветния Божий народ ще се повторят и с народа Му от последното време. Истината е защита във всяко време за онези, които искат да държат здраво за вярата, която някога бе дадена на светиите. ПН 231.4
(Ръкопис No 110 от 06.08.1899 г. - “Неверните земеделци”.) ПН 231.5