Ефес. 4:11-13 ПН 271.1
Чрез нашето единство ние трябва да дадем силно, неоспоримо доказателство, че Христос дойде на този свят, за да спасява грешници. Сатана се стреми с цялата си изобретателност да попречи на човешките същества да носят това доказателство. Неговото желание е хората да развият в себе си една неосветена личност, така че впоследствие да е невъзможно да се обичат взаимно. Твърде често наричащите себе си християни се поддават на внушенията му, и тогава най-малките дреболии стават причина за големи различия. Хора, изповядващи и показващи благочестие, издигат високи разделителни стени между своите съработници, защото не всички мислят по точно определен, еднакъв начин, и не следват еднакви пътища. Христос се помоли за единството на учениците Си. Неговата воля е последователите Му да работят заедно в християнско единство... ПН 271.2
Нека да се отзовем на Христовата покана: “Дойдете при Мене всички, които се трудите и сте обременени, и Аз ще ви успокоя. Вземете Моето иго върху си, и научете се от Мене; защото съм кротък и смирен на сърце; и ще намерите покой на душите си. Защото Моето иго е благо, и Моето бреме е леко” (Мат. 11:28-30). За да отговорим на поканата, ние трябва да се откажем от всяко самомнение и чувство на превъзходство и да се преклоним смирено пред Божията воля. ПН 271.3
“И славата, която Ти Ми даде, Аз я дадох на тях; за да бъдат едно, както и Ние сме едно; Аз в тях, и Ти в Мене, за да бъдат съвършени в единство; за да познае светът, че Ти си Ме пратил...” (Йоан 17:22,23). ПН 271.4
Каква чудна промяна би настъпила в нашия свят, ако всички хора с готовност послушат думите на Христа! Божият Син е свързал в едно Своите интереси с тези на човешкия род, за да могат хората да получават от Него сила и да изпълняват волята Му. Всички, които чрез Христовата благодат стават участници на Неговото божествено естество, приемат богатите благословения, обещани в небесния съвет към онези, които вярват в Исус като в техен личен Спасител... ПН 271.5
Сърцата ни трябва да бъдат изпълнени с Христовата любов, ако искаме да дадем плодове, които да прославят нашия Бог. Трябва да се поучим от Него, от смирението и кротостта Му. Тогава няма да желаем да се себевъзвеличаваме... Когато хората видят по-ясно пълнотата на Христовата жертва, те ще могат по-лесно да разберат какво означава единството в Него и чрез Него. ПН 271.6
(Писмо No 205 от 14. 09.1903 г. - “До моите скъпи братя и сестри в Австралия”.) ПН 271.7