Мат.18:10 ПН 280.1
Когато завесата, закриваща Христовата слава от нашите очи, се дръпне настрани, Спасителят се явява в Своята небесна светая светих, но не в усамотение. безразличен и неотзивчив към нашите нужди, а заобиколен от хиляди по хиляди святи ангели, всеки от които е натоварен с изпълнението на конкретно поръчение за благословение на човешкия род. ПН 280.2
Спасителят е в постоянна връзка с всяка част от Неговото огромно владение. Той приклонява ухо от небесния Си трон, за да чуе виковете на чадата Си. Любящото Му сърце е изпълнено с жал и състрадание към тях. Възложено ми е да кажа, че най-голямата скръб се причинява, когато убиват наскърбявани онези души, които Господ е определил да вършат определена работа, а други, неразбиращи Божията воля, искат да натрапят себе си и да покрият с облак от много думи ясните Божии съдби. Понякога ще са нужни месеци и години за поправяне на злото, сторено само в няколко минути говорене на необмислени думи. ПН 280.3
О, ние не трябва да оскърбяваме Спасителя с нашата липса на любов един към друг... Веднъж учениците дойдоха при Исус с въпроса: “Кой е по-голям в небесното царство? А Той повика едно детенце, постави го посред тях, и рече: Истина ви казвам: ако се не обърнете като дечицата, никак няма да влезете в небесното царство” (Мат.18:1-3). ПН 280.4
Участници сме във велико и сериозно дело, затова трябва да следваме Спасителя в непосредствена близост. Така Той ще ни довежда до все по-големи и по-големи откровения за истината. “Ще видите повече от това - казва Исус, - само бъдете прилежни ученици.” Христос отваря за проверка книгите, където е записано името на всеки ученик и тогава те виждат с удивление свидетелството за действия, които позорят Бога и за деяния, които Го прославят. Писменият доклад за всеки отделен ден показва действието на Провидението - стремежът на Господа Христа да направи хората кротки, смирени, любящи и изпълнени със съчувствие. ПН 280.5
Исус чува всяка изречена с пренебрежение дума за Неговите чада. Той знае кога са достигнали почти до обезсърчение в работата си, защото пречещи хора, вместо да гледат своята задача, започват да отнемат това, което е възложено на другите и да се впрягат в дела, които не са им поверени. ПН 280.6
Ако можеха да се отворят очите на този, който таи и подхранва лоши мисли, той щеше да види как Спасителят застава до обидената от злословието душа и надвесва Своето любящо лице над оскърбения човек, когато той в отчаянието и объркването си коленичи и, плачейки, моли своя Господ за сила, мъдрост и закрила. ПН 280.7
(Ръкопис No 94 от 23.09.1904 г. - “Грехът на злословието “.) ПН 280.8