Пс. 19:7 ПН 295.1
Голяма е ползата ни, ако изучаваме доклада за подготовката, която израилевият народ направи, за да чуе словото на закона... ПН 295.2
Божият закон е отражение на Неговия характер. Светите разпоредби на закона бяха изречени на Синай от устата на небесния Бог и Божият пръст написа закона върху каменните плочи. Тези заповеди се открояват величаво неповторими, носещи отличителната, ужасяваща значимост на своята върховна важност. Те означават живот за послушния и смърт за непокорния. В течение на вековете Божият закон е бил запазен като най-висока мярка за нравственост. Всичките открития на науката и философията на даровитите мъже, не са успели да открият някое основно задължение, което да не се покрива от моралния кодекс на Божия закон. ПН 295.3
Този закон е сигурност за живота, имуществото, мира и щастието. Той ни е даден за нашето добро в настоящия и бъдещия живот. Предпотопните хора престъпваха този закон и светът бе унищожен от потоп. Затова нека никой, служейки си с научни доводи, да не отклонява умовете от действителното и да ги насочва към въображаемото. Бог трябва да бъде разкрит в истинското Му величие. Бог призовава личности, които сред идолопоклонството, отдавано на природата, ще гледат към Твореца на тази природа. Бог си служи с природата като едно от средствата, за разкриване на Неговата сила. Тези дела на ръцете Му говорят за една несравнима творческа мощ. От всички Божии творения, човекът - венецът на творението, наймного е обезславил и опозорил Бога. В съда човешките същества ще застанат пред Бога, засрамени и осъдени, защото, макар да притежават интелект, разум, способността да разсъждават и говорят, те отказват да се покорят на Божия закон. Сатана има своите ученици и ги обучава на своите методи по прикритост и подмолна дейност. Неговото семейство е голямо. В неговите ръце престъплението се е превърнало в жестока наука. “Унищожавай” е мотото на архиизмамника. Той е заложил примки пред множество непредпазливи и невнимателни души. ПН 295.4
Има хора, които от дълго време са обръщали внимание на неговите коварни планове и сега изглеждат като омагьосани и неспособни да се откъснат от неговото омайване. ПН 295.5
Когато водачите на Божия народ се отклонят от принципите и нанесат позор на неговото дело, техният грях е по-голям от греха на онези, чиито възможности и привилегии са много по-малки... ПН 295.6
Човекът си остава човек. Думите, излизащи от неговата уста, не бива да се считат като идващи от Бога. Ако Бог не застане до Своите служители и не работи с тях, те са по-малко от нищо. Най-голямото заблуждение е упованието в човек и човешка помощ. ПН 295.7
(Ръкопис No 119 от 7.10.1903 г. -“Уроците от израилевата история”.) ПН 295.8