Mam. 25:41 ПН 302.1
Възможно е аз да отдавам на Спасителя показна почит, да бъда християнин (християнка) по вероизповедание, да имам външно благочестие, но в същото време сърцето, чиято верност Господ цени най-много от всичко, да бъде отчуждено от Него. Такива вярващи са живи само на име, но на дело са мъртви...На сватбената вечеря на Агнето ще дойдат мнозина, необлечени в сватбена дреха - одеждата, която Христос е купил за тях с кръвта Си. От непогрешимите уста са изречени думите: “Приятелю, ти как си влязъл тук без да имаш сватбена дреха?” (Мат.22:12). Онези, на които е зададен този въпрос, онемяват. Те знаят, че думите на оправдание са безполезни. Истината с нейната освещаваща сила не е била живот за душата им, и затова езикът, който някога така охотно е приказвал за истината, сега мълчи. Тогава Господ изрича думите: “Махнете ги от Моето присъствие. Те не са достойни да имат дял във вечерята Ми” (виж Лука 14:24). ПН 302.2
Когато тези души бъдат отделени от верните, Христос ще погледне на тях с дълбока скръб. Те са заемали високи постове на доверие в Божието дело, но не са придобили застраховката за вечния живот, която би им дала достъпа до небето. ПН 302.3
Треперещите от скръб устни на Христа промълвят печалните слова на съжаление: “Аз ги обичах, дадох живота Си за тях, но те упорито отхвърляха Моето застъпничество и продължаваха да вършат греховете си. О, да биха познали всичко, що принадлежи на техния мир, но уви, то е скрито от очите им!” ПН 302.4
И днес Христос с тъга гледа на онези характери, които накрая трябва да отхвърли като неприемливи за небето. Изпълнени със самодоволство и себеупование, те се надяват, че всичко ще мине добре. Но във великия ден Господен Божието всевиждащо око ще проникне до корена на злото, с което сърцата им са били свикнали, и в същото време ще види тяхната невъзможност да се преобразят. Направено е всичко възможно за довеждане на душите им до покаяние, но те са отказали да смирят сърцата си. Тогава се чуват думите на горчиво оплакване: “Премина жетвата, мина се лятото, и ние не се избавихме” (Ерем.8:20). ПН 302.5
Каква страшна сцена е това! Отново и отново преминавам по земята, превита от скръб и агония, които човешки език не може да опише и виждам края на мнозина, които са отказали да приемат Спасителя Си. Правдата ще седне на престола, за да съди, и тогава Десницата, която е била мощна да спасява, сега ще прояви силата Си да поразява и унищожава враговете на Божието царство. Подбудите и постъпките на всеки един ще застанат такива, каквито са пред Христа. Всяко скрито деяние ще застане с цялата си яснота пред своя вършител, сякаш ще бъде обявено пред цялата вселена. ПН 302.6
(Ръкопис No 121 от 14.10.1903 г. - “Едно сериозно предупреждение”) ПН 302.7