Пс. 42:11 ПН 307.1
На чия страна сте застанали - тази на света или на Христовата страна? Нека се замисля, какво ще струва целия свят с всичкото му злато и сребро събрано накуп? Има ли този свят някаква ценност и за вас? Моят живот е почти към края си. Много, много мои съратници от младостта са вече в гроба. Всичко, което остана от някогашното ни многобройно семейство, е само една от родните ми сестри и тя е в голяма немощ. Бог ми е дал сила. Той е здравето на моето лице. Всяка сутрин аз се радвам в Господа. Знам, че съм поверила опазването на душата си в Неговите ръце, защото Той е верният наш Творец и знам, че никога няма да ме изостави. Ако уповавате на Него, Господ ще ви даде Своята сила, благодат и спасение. ПН 307.2
Когато някой ви попита как се чувствате, не се оплаквайте, не роптайте и не мислете какво тъжно нещо да споделите с него, а го хванете за ръка и отговорете: “Слава на Бога! Бог е нашият Господ и на Него да бъде вечно хваление! Обичам Го, защото Той първи ме е възлюбил.” Нека вашият разговор да бъде радостен и пълен с надежда. Не говорете обезсърчително, не показвайте слаба вяра, нито вашите скърби и страдания, защото дяволът обича такива оплаквания. Когато говорите за неща, които помрачават душата ви, врагът бива прославен. Говорете с вяра и надежда, насърчавайте се и прославяйте по този начин Бога. ПН 307.3
Вместо да одумваме и да вършим пакост, нека да говорим за несравнимата сила на Христа, нека говорим за Неговата слава и така да възвеличаем Господа Бога на силите. Така ще се научим да пеем песента на победата в царството на славата. Само като започнем да пеем победната песен на благодарствено хваление още сега, на земята, ще можем да се подготвим за песента на Моисей и Агнето, когато бъдем събрани на стъкленото море. ПН 307.4
Господ ще бъде с нас в земния ни път, ако позволим да бъдем ръководени от Святия Дух и не преставаме да славим Неговото име. В нашето сегашно битие трябва да внесем колкото е възможно повече от живота, който ще имаме на небето. Небесната светлина, грееща в сърцето, ще се предаде в думи на приятна благост, в дела на доброта и милост към тези, които са край нас. След като сме се запознали с Бога, ще можем да кажем в часа на Неговото пришествие: “Ето, Тоя е наш Бог; чакахме Го, и Той ще ни спаси” (Исая 25:9). ПН 307.5
(Ръкопис No 111 от 19.10.1901 г.проповед, изнесена в църквата на санаториума Сейнт Хелена) ПН 307.6