Изход 23:2 ПН 316.1
Да бъдеш индивидуалист, само от любов към себе, си е с положителност нещо неприятно, отблъскващо и под достойнството на християнина, но да си личност, защото това е наложително в резултат на избора да се покланяш само и единствено на Бога, означава за човека да се облече в небесното достойнство. Не бива да се боим, че сме единствени и сами, когато дългът изисква от нас да сме такива, за да прославим и възвишим Бога... ПН 316.2
Не търсете подобен вид поведение, само за да направите впечатление с ексцентричността си, а за да избягвате греха и оскърблението на Божието име. В този случай ние не трябва да се съобразяваме дори с мнозинството, което е против нас. “Да не следваш множеството, за да вършиш зло.” ПН 316.3
Тогава възниква въпросът, нима е добродетел да се престъпва Божия закон, тъй като светът вече не го зачита? За света може да изглежда нищожно изискването към християнина да се съобразява с неговата воля само с незначителния акт на пазенето на неделния ден, вместо Съботата. Но Божието слово ни казва, че седмият ден е “святият Ми ден”. Човекът на греха казва: “Аз ти давам събота, и затова трябва да пазиш първия ден на седмицата”... Бог има църква. Тя не е огромната катедрала, нито е в установения държавен строй, нито е някоя от различните деноминации. Неговата църква е от люде, които обичат Бога и пазят заповедите Му. “Защото, гдето двама или трима са събрани в Мое име, там съм и Аз посред тях” (Мат.18:20). Христовата църква е там, където е и Христос, дори сред най-малката групичка, защото само присъствието на Възвишения и Святия, Който обитава вечността, съставлява църквата. ПН 316.4
Където двама или трима, събрани от любов и послушание към заповедите на Бога, изливат сърцата и душите си в преклонение, там е и Христос, за да ги ръководи, независимо, че това място може да е пусто, уединено, затворническа килия или малка стаичка в някой огромен град. Божията слава прониква през затворническите стени, огрявайки със сияйните си лъчи и най-мрачната тъмница. Светиите на Господа може да страдат, но страданията им, също както при апостолите в първата църква, разпространяват тяхната вяра, печелят души за Христа и прославят Неговото свято име. Дори най-яростната съпротива на мразещите Бога и Неговия велик нравствен стандарт на правдата, не бива и не може да поклати здраво закоренената във вярата душа, която уповава изцяло на Небесния ни Баща... ПН 316.5
Всички, които искат да бъдат вършители и изпълнители на словото, градят като разумни строители, затова бурите и ураганите на гоненията няма да поклатят основите на техния градеж, защото е основан на вечната Канара. ПН 316.6
(Писмо No108 от 28.10.1886 г.до нейната по-голяма сестра и съпруга й, които не приеха съботната истина.) ПН 316.7