Лука 21:28 ПН 359.1
Нуждаем се от много по-голяма близост с Бога. В нашия ежедневен живот трябва да проявяваме все по-малко от личното “аз” и все повече от Христа и Неговата благодат. Живеем в най-важния период от световната история. Краят на всяко нещо е наближил, пясъкът в часовника на времето бързо изтича и много скоро на небето ще прозвучат думите: “Свърши се”, “Който е свет, нека и ПН 359.2
занапред да бъде свет” и “Който е нечист, нека и занапред бъде нечист” /Откр. 21:6 ; 22:11/... ПН 359.3
Нека като народ, доколкото е възможно, да очистим своя стан от нравственото осквернение и тежките грехове. Когато грехът прегазва народа, който претендира, че е пазител на възвишения морален стандарт на правдата, как може да очакваме Бог да се намеси на наша страна с голямата си сила и да ни спаси като народ, който е извършил правда? ПН 359.4
Цялата мъдрост на света не може да ни спаси от страшното пресяване, всичките усилия на висшите власти не ще могат да отмахнат от нас Божия бич и това, защото тайно копнеем за греха. Ако ние като народ не останем във вярата, като не само я защитаваме с устно или книжовно проповядване на Божиите заповеди, но ги пазим всеки лично, без да престъпваме съзнателно нито едно от повеленията, тогава върху нас ще дойдат слабостта и погубването. Очистването е работа, която трябва да извършим във всяка една от нашите църкви... ПН 359.5
Сатана ще върши чудеса, за да мами; той ще установи властта си като върховна. Църквата видимо ще изглежда като че ли ще падне, но тя няма да падне. ПН 359.6
Тя ще стои, докато грешниците в Сион бъдат пресяти и плявата отделена от скъпоценното зърно. Това е ужасно изпитание, но то трябва да стане. Само тези които са побеждавали с кръвта на Агнето и словото на тяхното свидетелство ще се намерят сред верните и истинните, без петно или сянка на грях, нито с лъжа в устата... ПН 359.7
Остатъкът от тези, които очистват душите си чрез послушание на истината събират сила от процеса на изпитанитето, като изявяват красотата на светостта сред обкръжаващото ги отстъпничество. Всички тях, казва Господ: “Аз съм врязал в дланите на ръцете си” /Исая 49:16/. Тези души са пазени във вечно непреходно възпоменание. Днес се нуждаем от вяра, да, от жива вяра! ПН 359.8
Скъпи братя, Господ идва. Въздигнете помислите и челата си и възрадвайте се, О, как искам да вярвам, че онези, които чуят радостните новини, които казват че обичат Исуса, ще се изпълнят с неизразима и сияйна радост. Това е благата радостна вест, която трябва да оживи всяка душа; вест, която трябва да повтаряме в нашите домове и да споделяме с хората, които срещаме. ПН 359.9
/Писмо 55 от 8.12.1886 год. до Джордж Бътлър, президент на Г. К. и брат Стивън Хаскел - един от водещите работници в църквата./ ПН 359.10