Пс. 34:4 ПН 362.1
Не говорете за грешките на другите. Погрижете се за вашата собствена градина. Вижте дали вашето сърце е очистено от Божията сила. Когато дойде беда, вместо да излизате от търпение, да нервничите и се притеснявате, идете по-добре при Господа и споделете всичко, което ви гнети... Не отивайте при човешки приятели, защото и те са натоварени с бреме, което е достатъчно тежко за тях... ПН 362.2
Не мислете, че като възложите товарите си върху другите, ще намерите облекчение. Елате направо при Бременосеца и Му разкажете всичко. Вярвайте, че Той може и желае да посрещне нуждите и обстоятелствата на вашия случай. Когато със съкрушена душа пристъпвате в подножието на кръста, когато имате вяра в заслугите на един разпнат и възкръснал Спасител, тогава ще получите от Него сила. Като излеете безпомощната си душа пред Исус, Той ще ви даде в замяна мир, радост, сила и кураж. Тогава ще можете да кажете на някой друг, колко скъп е за вас Христос. Кажете: “Търсих Го и Го намерих тъй скъпоценен за душата ми”. ПН 362.3
“И ще имате мир” Как? Чрез един жив опит. Защото Христовото иго е иго на търпение, благородство и дълготърпение. Тези които приемат Неговата кротост и смирение се учат, също така, и как да се обичат един друг с любовта която Той проявяваше към тях. Такива души достигат точката, след която отказват да критикуват или осъждат другите. Те научават, че им е възложена работа, която никой друг не може да извърши вместо тях - работата да опознаят Христа. Когато поставим себе си в Неговите ръце, Той ни показва възможностите и вероятностите, които са пред нас и ни моли да прибегнем за помощ до Онзи, Който е безкрайно по-високо от грешните човешки същества. ПН 362.4
Христос е нашата плодотворност. Откъде съм сигурна в това? Знам го от опит. Преди доста години аз бях в голямо отчаяние за известно време. Тогава се предадох на милостта и любовта на Спасителя и Неговата сила дойде върху мен. В един определен момент, онези от братята, които работеха в издателството ме помислили за мъртва. Но точно тогава аз издигнах гласа си в молитва. Божията сила беше върху мен през цялата нощ. От тази опитност разбрах, че трябва да уповаваме напълно на Христа. Молех се непрестанно за помощ, а през цялото време моят Спасител беше непосредствено до мен, и очакваше да чуе от устата ми признанието, че Той е моята пълнота, моя сила и благодат. Приех този скъпоценен урок, а след това коленичих в молитва. Докато се молех вярвах, че ще получа отговор, независимо от моите чувства. ПН 362.5
О, как искам да почитаме Христа, като разберем онова, което Той желае да стори за нас и като повярваме на обещанията Му. Ако постъпим така ще станем лъчезарни християна, защото като гледаме на Исус ще се променяме в съвършенството на Неговото подобие. ПН 362.6
/Ръкопис 118 от 11.12.1904 г. “Съединени с Христа”./ ПН 362.7