Деян. 17:11 ПН 371.1
Малка е ползата, ако четем библията повърхностно. Ако искаме да разберем напълно Христовите думи, трябва с мисъл да изследваме свещеното писание. Трябва да разтваряме страниците на библията с благоговение, а не с небрежие и немарливост. Христовото слово е дух и живот за четящия и слушащия. Думите на Христа към фарисеите бяха: “Вие изследвате писанията, понеже мислите, че в тях имате вечен живот, и те са, които свидетелстват за Мене” /Йоан 5:39/. Те изследваха писанията за доказателства за Христовото появяване, събираха всяко свидетелство по отношение на начина, по който предполагаха, че ще се яви, а в същото време Той бе сред тях, но те не Го познаха, защото не търсеха с вяра... ПН 371.2
И в наше време, както в дните на Христа, ще има погрешно четене и тълкуване на писанията. Ако юдеите бяха изследвали тези писания с молитвено отдадени и смирени сърца, тяхното търсене щеше да се възнагради с едно истинско познаване за времето и не само на времето, но и за начина на Христовото идване на света. Тогава нямаше да приписват славата на Неговото второ пришествие на първото Му идване. Те имаха свидетелството на пророк Даниил, свидетелството на пророк Исая и на другите пророци; имаха учението на Моисей, сред тях бе и самият Христос, но въпреки това те пръдължаваха да изследват писанията, за да разберат кога трябваше да се яви. В същото време и книжници и фарисеи се отнасяха към Христа така, както бе пророкувано, че ще правят. Бяха толкова заслепени, че не познаха времето на Неговото идване, нито разбираха какво правят. Така те изпълниха казаното от свещеното писание. ПН 371.3
Мнозина днес вършат същото нещо... защото не са изпитали вестите, съдържащи се в прогласяването на първия, втория и третия ангел. Има такива, които изследват писанията за да търсят доказателство, че тройната ангелска вест предстои да се даде в бъдеще. Те събират в едно истинността на всяка от вестите, но не успяват да ги поставят на точното им място в пророческата история. Ето защо такива изследователи са една опасност, която подвежда хората по отношение правилното разполагане на вестите във времето. Те не виждат и не разбират времето на края, нито знаят към кой период да отнесат всяка от вестите... Задължението на стража е да познава часовете на нощта. Всичко е облечено в една тържественост, която вярващите в истината трябва да чувстват и усещат... ПН 371.4
Дребните житейски неща са нищожни прашинки, а онези, които принадлежат към вечността са истинското наше богатство. ПН 371.5
/Неозаглавен ръкопис от 20.12.1896 г. 41 “а”./ ПН 371.6