Go to full page →

Упражняването На Вярата Я Укрепва, 27-ми февруари ПН 64

Яков 1:6 ПН 64.1

Вярата... протяга ръка, за да се улови за Христовата десница, защото знае, че Той ще държи много по-здраво отколкото е възможно за човека и никога няма да я изпусне. Дотогава докато човек желае да бъде ръководен от Бога, той ще има ръководството на Христа... ПН 64.2

Вярата е кръвта за живота на душата. Нейното присъствие придава топлота здраве, същност и здрав разсъдък. Нейната жизненост и енергия упражняват невидимо, но силно влияние. Христос, живеещ в душата, е като извор от който струи водата на вечния живот. Това води до постоянното търсене на небесните милости и до кроткото послушание пред Господа за всяко нещо. Така имаме възможност да свидетелстваме, че Христос пребъдва в душата... ПН 64.3

“А вярата е даване твърда увереност, в ония неща за които се надяваме - убеждения за неща, които не се виждат” /Евр. 11:1/. Нима не доказахме това в миналото, когато излязохме с вяра, за постигането на нещата, които се виждат днес?... Вярата не означава единствено надежда за невидими неща, тя трябва да се потвърждава като гледаме към преживяното минало, към постигнатите осезаеми резултати и изпълнението на Божието слово. Молете се “Господи дай ми още вяра”. Вярата събужда сетивата да работят прилежно и да дават плодове. Вярата въздига и облагородява душата, дава й сила да уповава на невидимото... ПН 64.4

Понякога Бог допуска объркване и заплитане в светските дела, за да събуди занемарените способности за нещо повече от обикновена работа, така че да отговори на проявената вяра с изливането на щедри благословения. Това е средство за напредъка на неговото дело, но онези на които липсва вяра никога не ще научат Божиите уроци. С неверието си те безчестят Неговото име и ако не се обърнат, тяхната вяра ще се превърне в развалина. Такива хора пречат на напредъка, а тях Бог няма да търпи. Той иска от Своя народ да уповава на Него, дори и да се намира в най-голям мрак. ПН 64.5

На ццц е позволено да хвърля тъмната си сянка върху техния път, за да бъде събудена заспалата им вяра и нейните лъчи, пробили този облак да намерят светлина, насърчение и небесен живот... ПН 64.6

Като гледаме на Исус не само като на наш пример, но и като Начинател и Усъвършител на вярата ни, нека вървим напред с увереността, че Той ще ни даде силата необходима за дълга който имаме. Пред нас е представен вечния живот и нека направим всичко зависещо от нас, за да го придобием. ПН 64.7

/Ръкопис 18 от 27.02.1901 г. - “Христовите Нагледни Уроци”/ ПН 64.8