Йoaн 15:5 ПН 13.1
Пред човеците се разкриват чудесни възможности да вникнат и разберат мъдростта, която идва от Бога. В работата на благовестието, която само Божествената сила може да изпълни, за човешкият фактор е оставена привилегията да я доведе до край. Така божественото и човешкото се съчетават по същия начин, както при живота на Човешкия Син... ПН 13.2
Искренният християнин, приел тази благодат, ще усети това уeдинение като свой успех, ако изцяло уповава на Христа. Той е източник на божествена енергия. Християнинът не ще претендира за някакви заслуги, основани на неговите постижения, защото той сам по себе си не притежава верността, която е достойна за небето. Той ще чувства собствената си слабост и маловажност, затова е убеден, че трябва да преобрази характера си. Себеобуздаването и себеотрицанието са показателни за факта, че душата е видяла Христа. Сърцето, което Христовият Дух е довел до покаяние ще действа подчинено на принципа.Човек с такова сърце ще стане носител на Божественото естество... В ежедневното си отношение към другите, той ще представя характера на Исус... ПН 13.3
Нека се запитаме каква е ползата да таим горделив дух и в същото време да се молим за смирение? Какво ще ни ползва настойчиво да търсим приятелството и признанието на света и да се молим за небесната любов? Какво ще постигнем, ако се отдаваме на страстите си и говорим нехристиянски думи, а после се молим за кротостта на Христос. Това не е нито бдителност, нито молитва. Именно в липсата на онази вяра, която се проявява чрeз любовта и пречиства душата, се крие и тайната на молитвите, които нямат отговор. В името на Бога ви казвам: Ако църквата се събуди и изправи в Божия сила, за да изпълни своите отговорности, като посвети на Господа всички свои възможности, тогава Святият Дух ще се излее над нея в щедро изобилие. ПН 13.4
Някои от църквата, които изповядват християнска вяра се нуждаят от истинско преобразяване Те желаят да бъдат приети от Бога; молят се по-най тривиален /банален/ начин за това, но чрез желанията си за придобиване на богатства, чрез светското си поведение и егоизъм, с начина по който ограбват Бога, те просто се откъсват от Него. Божието проклятие виси над тях заради егоистичните им щения и сласти. Молитвите на такива хора са напълно суетни, освен ако не бъдат принесени според условията, посочени в Божието Слово... ПН 13.5
Но осигуреният живот на множество т.н. християни, които грешат и се покайват, но продължават да живеят в същото време в същото недорасло духовно състояние е резултат от любовта към света и неосветеността на живота. Хрисовата спасителна благодат е дадена за всеки ден, защото Христос дойде, не за да спасява човека чрез неговите грехове, а от неговите грехове. Принципите на истината, които пребъдват в сърцето, освещават живота. ПН 13.6
/из ръкопис No 35 от 8.01.1893 г. “Издателска дейност”/. ПН 13.7