Кол. 3:12,13 ПН 114.1
В часовете на нощта, докато другите спят, аз се моля отговорната работа, която ми е поверена да бъде също така безкористно и верно извършена, щото да получи Божието одобрение. Безпокойството ми не е заради това какво може да мислят или вършат другите, а какво самата аз да сторя, за да прославя Бога? И дали моята работа ще издържи изпита на Господа? Дали съм премахнала от себе си всеки високомерен поглед? Дали моето сърце е напълно слято с Христа - сми-реният Човек от Голгота? Аз плача и се моля и работя, като изпитвам своите подбуди и чувства в светлината на вечността. И ако накрая бъда спасена, то ще бъде единствено чрез несравнимата любов на моя Изкупител. ПН 114.2
Колко велика е тази любов, понесла толкова себеотрицание и саможертва заради мен! Каквото и да направим ще бъде несравнимо малко и затова с право можем да кажем, че сме едни безполезни слуги. Убедена съм, че колкото се превъзнасяме и търсим високопоставеност, толкова и Бог ще ни смири по един мъчителен за чо-вешкото естество начин... ПН 114.3
Съпруже мой, ние трябва да насърчаваме в себе си духа на Христа. Мнозина са изповядващи истината, които се нуждаят от освещаващото влияние на духа в сърцата им. Животът може да се характеризира с праведно обхождане и превъзвишена изява на вярата, но липсата на искрена сърдечност, благородство на душата и миротворческа отстъпчивост ще заличи цялото благо, което те могат да извършат. Критичната, укоряваща, пълна с неодобрения религия няма нищо общо с примера на вяра, даден от Христос... ПН 114.4
Трябва да насърчаваме в себе си милите думи, приятните погледи, безко-ристната любезност, защото те ще вложат в характера ни очарование, което ще ни осигури уважение и десетократно ще увеличи ползата от нашия труд... ПН 114.5
За всичко това един ден ще отговаряме пред Бога и никой от нас не желае да се срамува от свидетелството на дела, които носят печата на импулсивно непостоянство и себичност. Искаме, нуждаем се от непрекъснато гледане към Божията слава и от очистване храма на душите си от егоизма... , за да придобием подобието на Неговия божествен образ. Нека растем в благодатта, нека с вяра се уловим за Христовата десница и тогава ще бъдем изправени от Неговата сила. ПН 114.6
(Из писмо No 22 от 16.04.1880 г. до съпруга и Джаймс Вайт, който наскоро се бил оттеглил като председател на Генералната Конференция.) ПН 114.7