Само поради молбите на братята си по вяра, в чиито слова чуваше Божия зов,Милър се реши да изложи официално възгледите си. Бе вече петдесетгодишен, несвикнал да говори публично и потиснат от чуството, че не е способен за предстоящото дело. Но още отначало старанията му за спасението на души бяха благословени по забележителен начин. Първата му сказка бе последвана от религиозно пробуждане, при което се покаяха тринадесет цели семейства, с изключение на две личности от тях. Веднага го помолиха да говори и на други места и почти навсякъде следваше съживяване на Божието дело. Грешниците се променяха духовно, християните бяха подбуждани към по-голямо посвещение и деисти и невярващи признаваха истините на Библията и християнската религия. Онези, сред които работеше, свидетелстваха: “Той спечелва една класа хора, които не се поддават на влиянието на други мъже.” (Блис, стр.138). Проповядването му бе организирано така,че да събуди общественото мнение за разбиране на великите неща в религията и да обуздае постоянно развиващия се по онова време светски начин на живот. ХвСс 31.1
Като резултат от проповядването му, почти във всеки град десетки хора приемаха вярата, а на някои места дори и стотици. Протестанските църкви от почти всички вероизповедания бяха отворени за него. Той имаше неизменно правило да не говори никъде, където не е поканен,и все пак скоро бе невъзможно да задоволи дори и половината от молбите, с които го отрупваха. ХвСс 31.2