Доказателства, основаващи се на старозаветното сянково богослужение, посочваха също есента като времето, когато представеното като “очистване на светилището” събитие трябваше да се осъществи. Това се изясни добре при насочване на вниманието към начина, по който се бяха изпълнили символите, отнасящи се за първото Христово идване. ХвСс 41.9
Заколването на пасхалното агне бе сянка на Христовата смърт. Павел казва: “нашата пасха Христос биде заклан за нас”. 1 Кор. 5:7. Снопът от първите плодове, който на пасхалния празник се разклащаше пред Господа, бе символ на Христовото възкресение ХвСс 41.10
Тези символи станаха реалност не само по отношение на събитието, но и по отношение на времето. На 14-ия ден от първия еврейски месец, в деня и месеца, когато в продължение на 15 дълги столетия се колеше пасхалното агне, Христос, след като яде с учениците Си пасхалната вечеря, учреди онзи празник, който трябваше да напомня за собствената Му смърт като “Божия Агнец, Който носи греха на света”. Същата нощ Той бе хванат от безбожни ръце, за да бъде разпнат и умъртвен. И подобно на движимия сноп нашият Спасител бе възкресен на третия ден - “първия плод на починалите”, пример за всички възкръснали праведни, чиито унизени тела ще станат “съобразно с Неговото смъртно тяло”. 1Кор. 15:20; Фил. 3:21. ХвСс 41.11
По същия начин символите, отнасящи се за второто пришествие, трябва да се изпълнят в посоченото от сянковата служба време. При Мойсеевата система очистването на светилището или великият ден на умилостивението се падаше в десетия ден на седмия еврейски месец. (Левит 16:26-34), когато първосвещеникът, след като е издействал умилостивение за целия Израил и по такъв начин е отстранил греховете му от светилището, излизаше вън и благославяше народа. Така вярваха, че и Христос, нашият велик Първосвещеник, щеше да се яви, за да очисти земята чрез унищожението на греха и на грешниците и да благослови с безсмъртие Своя очакващ Го народ. Десетият ден от седмия месец, великият ден на умилостивенито, времето на очистването на светилището, падащ се през 1844 г. на 22 октомври, се смяташе за времето на Христовото идване. Това беше в съгласие с вече приведените доказателства, че 2300-та денонощия трябваше да изтекат през есента, и заключението изглеждаше неоспоримо... ХвСс 42.1
Тези, които внимателно и тържествено приеха вестта се приближаваха до времето,когато се надяваха да посрешнат своя Господ. Те чустваха за свой дълг всяка сутрин да си осигурят уверение, че са приети от Бога. Сърцата им бяха свързани тясно и се молеха много, заедно и един за друг. Често се събираха на уединени места, за да общуват с Бога и гласът на молбите им се възнасяше от поля и горички към небето. Убеждението да притежават благодатта на своя Господ бе за тях много по- необходимо от всекидневната им храна; и ако облак помрачеше духа им, те се успокояваха, докато не бъде отстранен. Чустваха свидетелството на прощаващата благодат и копнееха да видят Този, Когото душите им така обичаха. ХвСс 42.2